Снимка: Guliver / iStock
“Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия - на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
- Защо вървиш заднишком?
- Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи. - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно.
- Че откъде знаеш? - учуди се Томи. Да не си ходила в Египет?
- Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли би казал, ако ме беше видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай?
- Сега вече излъга - заяви Томи.
Пипи се замисли за миг.
- Имаш право. Излъгах, промълви тя печално.
- Грозно е да се лъже! - каза Аника, която чак сега посмя да отвори уста.
- Да, много е грозно да се лъже, съгласи се Пипи още по-печално. - Но понякога забравям това, разбираш ли? Пък и как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му - негърски крал, да казва винаги истината? Освен това - продължи Пипи и луничавото й лице се озари - ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а?"
Астрид Линдгрен из “Пипи Дългото чорапче"
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари