Хитрините на Тошко Африкански

„В езерото стопанинът на къщата беше пуснал пет рибки със златни опашки. От зори до мрак по езерния бряг ходеше котаракът Мук и си думаше:

- Мяу! Омръзнаха ми тия птичета крилати, искам рибки опашати! Мяу!

Когато Тошко цамбукна, рибките се много изплашиха и всичките се потулиха под камъните, но като видяха, че падналото от небето чудовище не е котаракът, а маймуната - излязоха спокойно от дъното и си заклатиха опашките. Най-напред Тошко налапа студена вода и дойде на себе си.

- Лошо, Тошо, лошо! - рече си той и му стана много обидно. Спомни си как го клъвна квачката, когато се опита да играе с едно пиленце; спомни си колко бой е изял от Тодора, която го налагаше с една дървена лъжица за нищо и никакви работи.

- Хей, Тошко - измяука котаракът, - честита баня! Мяу!

- Благодаря - отвърна Тошко.

- Ами ония рибки със златните опашки, дето се перат във водата, твои ли са?

- Мои са - отвърна Тошко и като протегна дългата си лапа, хвана най-голямата и я размаха над главата си.

- Гледай, братко, живи, мърдат!

- Щом като мърдат, изхвърли ги на сухо, да ги изям. Не мога да понасям рибки, които мърдат. Стопанинът ще помисли, че Тодора ги е изловила и опържила в тигана и ще належи гърбеца й с дебелия си бастун - помоли се котаракът.

- Слушам! - извика Тошко и почна да изхвърля нещастните рибки.

Котаракът Мук ги застигаше с лапите си и гълташе като бонбони. На тревата не останаха нито люспи, нито костички.

- Не съм виновен аз - измърмори разбойникът-котарак. - Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде."

"Тошко Африкански", Ангел Каралийчев