Как да различим изследователя от мъчителя
Снимка: Getty
Много родители се ужасяват, когато видят колко възторжено хлапето мачка мравката или стъпва върху божата кравичка с обувка. На повечето им е трудно да повярват, че няма злонамерен умисъл.
Важно е да разберете основното. Жестокостта е умишлено причиняване на вреда, а детето на 3-4 години по никакъв начин не е способно на това: то не разбира, че наранява насекомото. Ако му причинява страдания, то определено е неволно. Това обаче изобщо не означава, че трябва да му позволите да убива животинките.
И задължително трябва да му обясните, че те се живи същества. Също толкова важно е да разберете какво е събудило такава „страст“ у детето.обяснява детският психолог Мария Аралова.
Децата много често проявяват чисто изследователски интерес към насекомите. Те искат да видят какво има вътре в бръмбара и се стремят да го „разглобят“ на части, точно като правят с количката или куклата. И в това няма нужда да се търси някакъв зъл умисъл. Хлапето не „унищожава живота“. То иска да разере как е устроен.
Друг мотив, който може да ръководи детето, е да разбере въпросите за живота и смъртта. За първи път на 4-5-годишна възраст то се замисля за тези понятия. То може да ги разбере само чрез играта, а за това му трябва добър пример. И така се случва, че то най-често избира насекоми за експериментални обекти. Когато плесне муха с дланта си, след това проверява дали тя може да се възстанови и да лети или не.
Случва се детето да проявява "жестокост", когато се чувства обидено и ядосано. То може да изпита такива чувства, ако родителите постоянно му казват, че е „лошо“. То може да бъде обзето от желанието да "оправде" думите на възрастните.
Понякога децата се захващат с такова неприятно "хоби" само зареди компанията, например, ако наистина искат да бъдат като всички останали. Подобно поведение е характерно за плахи и срамежливи малчугани, тъй като те в по-голяма степен усещат своята безпомощност. Те трябва да бъдат научени да са смели и самоуверени.
Снимка: Getty
Има и деца, които се държат безцеремонно с насекомите по съвсем различни причини. По този начин те могат да демонстрират своята сила и мощ. Обикновено това се случва с тези, които имат много строги или авторитарн родители. Чувствайки постоянен натиск, то се стреми да „изпусне парата“ по достъпен начин. Насекомите попадат под ръката му, защото не могат да отвърнат. Обикновено детето несъзнателно копира поведението на родителите и започва да потиска тези, които са по-слаби.
Забелязвайки такава връзка, възрастните трябва да променят отношението си към детето, да станат по-търпеливи, да започнат да се интересуват от неговото мнение и да му дадат възможност по-често да поема инициативата.
Ако въпреки всички увещания и забрани детето продължава да измъчва насекоми, трябва да се свържете с психолог. Може би такава мания има по-дълбоки причини и детето се нуждае от помощта на специалист.
Не винаги обаче родителите са виновни. Може би връстниците се отнасят лошо към него: подиграват му се или не го приемат в игрите си. В този случай детето може да преживее психологическо насилие и ще иска да се държи по подобен начин с тези, които са по-слаби от него, за да се утвърди.
Във всеки сценарий родителите не трябва да драматизират, да крещят и обиждат детето, че е безсърдечно. Ако е малко, то няма как да разбере каква е неговата вина. По-добре е да му кажат, че насекомото е живо и също може да бъде наранено.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари