„Тази песен не е за любов“ като опит за укротяване на бесовете
Снимки: личен архив
Стефан Вълдобрев е емблематична фигура в живота на поколения почитатели на българската музика, кино и театър. Той е на 46, женен, с 19-годишна дъщеря – Мария, кръстена на неговата майка.
Стефан е от Стара Загора и пристъпва в артистичното поприще като уличен музикант. Но след като е приет в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев (заради театралната академия се отказва от следването на английска филология в университета), печели... публиката!
Вълдобрев е играл в десетки от най-добрите постановки на столичните театри, има големи роли и в киното (в „Подгряване на вчерашния обяд“, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“, „Изпепеляване“, „Миграцията на паламуда“, „Потъването на Созопол“, „Хората от Оз“). Режисьор е на документалните „100 години Тодор Колев“ и „Манчестър Юнайтед от Свищов“.
Композира с оригинален стил, автор е на музика за повече от 20 филма и още повече театрални постановки, има уникални албуми и хитове, като се започне с „О-о-обичам те, мила“ пред 1994 г., мине се през „Една нощ в театъра“, „Революция“, „Към“, „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“ и хитовете „Рай“, „Силикон“, „Бряг с цвят най-зелен“, „Аз ли съм или не съм“, „Сняг над Сахара“ до „По-полека“, под чийто знак премина миналото лято.
„Обичайните заподозрени“
От години Вълдобрев създава музика заедно с групата „Обичайните заподозрени“ (в нея са още Иван Лечев и Мирослав Иванов – китари, Стоян Янкулов-Стунджи на ударните и Веселин Веселинов-Еко на баса). С тях е записал един концертен албум, а сега представя втори сингъл от супер успешния нов албум „10 ½“ - „Тази песен не е за любов“.
Премиерата на видеото за рок баладата бе на странно място - в авиохангар, където е паркиран третият главен герой в клипа, след младите актьори Лорина Камбурова и Мак Маринов - спасителен хеликоптер от въздушния флот на „Хели Ер“. След големия концерт на „Обичайните заподозрени“ в столичния клуб Терминал 1, а после и в Пловдив предстои през лятото да го случаме на 12 български плажа.
След всичкото това изброяване навярно е ясно: Стефан е изключителен артист. Онова, което може би само се подразбира дотук е, че е и изключителен човек.
Не обича да назидава, да поучава, да морализаторства, да обобщава, не обича да излага на показ лични неща. Но животът го провокира да го направи по свой, много мил начин.
Лорина Камбурова в кадър от клипа
„Въпреки заглавието си „Тази песен не е за любов“ е от най-силните любовни песни, които съм създавал. Тя е за двама души, които се разделят, а не трябва да го правят, защото е ясно, че са създадени един за друг“, разказва Вълдобрев.
„Писах текста, докато бях в много труден период. Последните две години използвах всяка свободна минута да пътувам, за да полагам грижи за майка си. На всички концерти и представления тялото ми беше на сцената, но умът ми беше при нея. Тя си отиде през ноември и искам да ѝ посветя тази песен. Майка и татко бяха заедно почти половин век.
Любовта, описана тук, е била възможна при нашите родители. И при техните родители. Търпелива и кармична.
Нашето поколение е първото, неспособно на това елементарно усилие - да укротиш бесовете си, да обичаш дълго и да прощаваш...“
Защо, как стана така, че нашето поколение е неспособно да укроти своите бесове, да обича дълго и да прощава?
Никаква идея нямам. Свързано е може би с времето, което ни се е паднало да обитаваме. С тази скорост на промените, с тази турбуленция покрай нас, с тази всеядност на сетивата ни.
И аз се опитвам да укротявам бесовете...
Консуматорското мислене по отношение на предметите, пренасяме може би и към близките хора до нас. Може би не го и осъзнаваме, може би не го правим нарочно дори, може би епохата сама ни го налага, медиите неволно помагат, а ние не се съпротивляваме.... Наистина не знам.
Знам, че баща ми и майка ми бяха заедно почти половин век. Бабите и дядовците - също...
И не че всичко при тях е било безоблачно, но имаше някаква отдаденост един към друг, предопределеност един за друг, някаква кармичност във взаимоотношенията им. При по-възрастните - със сигурност и боязън от Бога.
Когато писах тази песен, не съм я мислил като посвещение. Разказах за раздялата на двама души, които не бива да го правят, защото са създадени един за друг. Когато клипът беше готов, режисиран перфектно от Ивайло Минов, изигран въздействащо от Лорина Камбурова и Мак Маринов, си дадох сметка, че любовта, за която говоря, съм я виждал единствено при родителите си и при родителите на нашите родители....
Затова я посветих на майка, която през ноември почина.
Мак Маринов в кадър от клипа
Какво мислиш, че трябва да се направи, за да виждат децата смисъл в ценности като любов, прошка, искреност? Кои са най-трудните моменти във възпитанието според теб?
Никаква рецепта няма за това и се страхувам да поучавам някого за каквото и да било. Наблюдавам нещо интересно -
генерално нашето поколение имаше по-сдържани отношения с родителите си, по-дистанцирани, спотаени, недоизказани, без показ на чувства... Говорил съм с близки и приятели - при всички е било така, явно тенденция някаква, метод, Макаренко, система, и тем подобни...
Сега е точно обратно, говорили сме си и за това - ние вече с нашите деца сме по-скоро приятели, споделяме, открити сме, показваме чувства..... такова е времето... И няма формули.
Следваш инстинкта си, морала си, опитваш се да ставаш по-добър, почтен, праведен и най-вече търпелив.... Но няма формули и би било глупаво от моя страна да ги давам.
По-честно е да споделя поезията в песента - там всяка дума е дълго обмисляна и всеки има шанс да открие отговор, който търси:
Тази песен не е за любов
Добър вечер... Хей!
Кой ме търси? А!
Ти ли си това? Ти ли си това...
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра...
Старата игра.
Стана време да се разделим -
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла,
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.
Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
наполовина да съм цял.
Да живея, сякаш никога
не сме били влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога -
две уплашени деца,
най-самите на света...
До днес останали хванати
един за друг.
Няма вина в любовта,
ако тя е стъбло без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е за любов.
Да се разделим -
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла,
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.
Но не казвай,
че не мога да се променя.
Не мога на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога -
две уплашени деца,
най-самите на света...
Лягаме в едно легло -
гледаме различни филми...
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.
Ти ми каза, че не мога
да се променя.
Не мога на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога -
две уплашени деца,
най-самите на света...
Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя.
Не мога да живея,
сякаш никога не сме се вричали,
да живея, сякаш
никога не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук,
създадени един за друг.
Стефан Вълдобрев
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари