Снимка: Shutterstock
В езерото стопанинът на къщата беше пуснал пет рибки със златни опашки. От зори до мрак по езерния бряг ходеше котаракът Мук и си думаше:
- Мяу! Омръзнаха ми тия птичета крилати, искам рибки опашати! Мяу!
Когато Тошко цамбукна, рибките се много изплашиха и всичките се потулиха под камъните, но като видяха, че падналото от небето чудовище не е котаракът, а маймуната - излязоха спокойно от дъното и си заклатиха опашките. Най-напред Тошко налапа студена вода и дойде на себе си.
- Лошо, Тошо, лошо! - рече си той и му стана много обидно. Спомни си как го клъвна квачката, когато се опита да играе с едно пиленце; спомни си колко бой е изял от Тодора, която го налагаше с една дървена лъжица за нищо и никакви работи.
- Хей, Тошко - измяука котаракът, - честита баня! Мяу!
- Благодаря - отвърна Тошко.
- Ами ония рибки със златните опашки, дето се перат във водата, твои ли са?
- Мои са - отвърна Тошко и като протегна дългата си лапа, хвана най-голямата и я размаха над главата си.
- Гледай, братко, живи, мърдат!
- Щом като мърдат, изхвърли ги на сухо, да ги изям. Не мога да понасям рибки, които мърдат. Стопанинът ще помисли, че Тодора ги е изловила и опържила в тигана и ще належи гърбеца й с дебелия си бастун - помоли се котаракът.
- Слушам! - извика Тошко и почна да изхвърля нещастните рибки.
Котаракът Мук ги застигаше с лапите си и гълташе като бонбони. На тревата не останаха нито люспи, нито костички.
- Не съм виновен аз - измърмори разбойникът-котарак. - Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде.
"Тошко Африкански", Ангел Каралийчев
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари