Снимка: Shutterstock
"— Да се пазиш от дивите витри, от сивите джуджета и от разбойниците на Бурка! — предупреди я той.
— Как да разбера кои са диви витри, кои сиви джуджета и кои разбойници на Бурка? — поиска да знае Роня.
— Ще откриеш — отвърна Матис.
— Добре — успокои се Роня.
— И внимавай да не се загубиш в гората — продължи Матис.
— Какво да правя, ако се загубя в гората? — попита Роня.
— Ще търсиш вярната пътека — рече Матис.
— Добре — отвърна Роня.
— И внимавай да не паднеш в потока! — заръча Матис.
— Какво да правя, ако падна в потока? — попита Роня.
— Ще плуваш — обясни Матис.
— Добре — съгласи се Роня.
— И гледай да не се изтърколиш в Дяволското гърло — заръча накрая Матис.
Имаше предвид пропастта, която разполовяваше Матисовия замък.
— Какво да правя, ако се изтърколя в Дяволското гърло? — попита Роня.
— Тогава вече няма да правиш нищо повече — издума Матис и от гърдите му се изтръгна вопъл, събрал сякаш цялата мъка на света.
— Добре — обеща Роня, когато Матис прекрати воплите си. — Тогава няма да се изтърколя в Дяволското гърло. Има ли още нещо?
— О, колкото искаш — отвърна Матис, — но полека-лека ще го научиш сама. Върви сега!"
"Роня, дъщерята на разбойника", Астрид Линдгрен
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари