За да разберат бъдещето на своите деца
Севар, Батбаян, Натали и Дари
Снимки: личен архив
Дари Кожаря, когато прави нещо от кожа, та било то и скулптура; Дари Самотния вълк, когато е с мотор; Дари Хармониката, когато свири на хармоника – у нас и по света, или ЛегенДари, когато свири на леген. Дари Самурая, когато тренира карате и кендо, Дари Художника, когато го виждат да рисува на витрината в ателието си на столичната ул. "Позитано" 38.
„Слагали са ми всякакви етикети. Хората са различни и виждат различни неща. Като в притчата за слепците и слона:
Попитали слепци как изглежда слона. Единият казал, че е тънък и къс, защото бил хванал опашката му, друг казал, че е мек и плосък, защото пипнал ухото му, третият казал „цилиндричен“, защото достигнал само до крака на слона, четвъртият - дълъг и дебел, защото хванал хобота му. Петият пипнал едната му бивна и казал, че е твърд и накрая остър...“, разказва Дари. "Отдавна разбрах, че хората сме едновременно и слонове и слепци."
Драг Мил Дар или Драган Милев-Дари посрещна 55-я си рожден ден с изложба на картини, рисувани върху стари врати и прозорци. Скулптор, музикант, един от най-цветните хора, артист във всичко, което прави, истински духовен човек. От хората, които вярват в силата на пътя, на честта.
Дари и Коцето-Калки седят на 4000-годишни стълби в центъра на Катманду.
"Репетираме преди легендарния концерт на 5350 м под връх Калапатар, пред лицето на красивата богиня Сагармадха - покровителка на едноименния връх, известен на света като Еверест.", казва Дари.
Той умее да говори много сладкодумно, а изкуството за него е... дори не любов или мечта, а потребност и най-вече - общуване. Проходил е, за да достигне един молив, който е подавала майка му, за да рисува, и се гордее, че и до днес се издържа от това, което прави с ръцете си - нещо, което може да се каже за много малко творци в наше време.
Как Дари се справя с едно друго изкуство – изкуството на възпитанието?
Той и съпругата му, художничката Натали Ранчева, са родители на двама страхотни сина - Батбаян на 11 и 8-годишния Севар. Батбаян се е казвал големият син на Кубрат, Севар е последният ни владетел от рода Дуло.
Тези имена, както обяснява Дари, са не прабългарски, а български. Въпреки това непрекъснато питат момчетата дали са българи. Когато те попитат баща си защо е така, той им отговаря: "Защото съответните политици решават какво да се учи и какво да не се учи в училищата. Всеки за себе си има избора да преценява дали това знание е знание."
Как решихте да ги наречете така?
В Именника на българските владетели с Натали намерихме имената, чиято вибрация усетихме най-близо до нас. Изборът на име по традиция е на майката и ние го спазихме.
Да отгледаш децата не е само да ги нахраниш и да плащаш сметките, а и да ги формираш като хора, да ги научиш на онова, което ти самият знаеш, за да стигнат те още по-напред от теб. Ние се учим цял живот, а това, което ни учат в училище, обслужва само "силните на деня".
Марк Твен е казал, че никога не е допускал училището да попречи на образованието му. Не сме пращали децата си на градина, а по-късно и на занималня. Когато трябва, казвам им какво да четат извън домашните, така че да добият по-сериозна представа за нещата.
В учебниците липсват много съществени неща, има и откровени манипулации. От друга страна, не искам да подронвам авторитета на Училището, така че, не е лесно. Казано е: „Това, което Иванчо не научи, Иван никога няма да го научи.“ Проблемът е, че като напълниш главата на Иванчо с полуистини и лъжи, няма да остане място за истина.
Спортът като път
Натали също е художник, но се занимава активно и с йога, инструктор е в тенис клуб "Малеева" и "Царско село". Дари също практикува йога, но далеч по-сериозно се занимава с карате - 35 години е посветил на древното бойно изкуство Джо Шин Мон.
Тренировка в Кодо-джуку, Токио. Дари получава лични инструкции от Тору Канзаки шихан
И Севар, и Батбаян също тренират, учат японски и стрелят с лък.
Обичат ли да се бият?
Да, в доджото. Аз, когато започнах да тренирам карате, изпитах силата на посвещението и спрях да се бия на улицата. Бойните изкуства имат огромна възпитателна роля. Те учат да пазим човека, не да го бием, да работим умно, да живеем умно... Как чисто енергийно да се справяш с препятствията. Физическият сблъсък на един воин с невоин е поражение за воина.
А защо не им даваш да гледат телевизия?
Защото чувството ми за отговорност не позволява. Не сме изключили телевизията напълно. Имаме няколко канала, но ги пускаме избирателно. Компютър - само, когато има нещо да се провери във връзка с учебния процес или за игри, но внимаваме за мярката. Грижим се според ценностите ни, но има и доста да учим от децата.
Перчем или плитка
От началото на този век Дари ходи с перчем. Казва, че тази българска мъжка прическа е била разпространена до 1912 година из цяла България и обяснява, че този начин за носене на косата при мъжете не се нарича плитка, а перчем, перчин, перчик, чуб, чомбас, в зависимост от диалекта.
Според традицията, за перчема има право да се грижи само майката, сестрата или жената на любимия – най-близките на мъжа, които искрено искат той да бъде жив и здрав и има изключително сакрално значение.
„Обръснатата отгоре коса и сплетена отзад е типична за древните българи и за траките – тя е още едно доказателство, че сме един народ", казва Дари.
"Ритуалите в живота са важни за мен, а от там и връзката ми с корените. Тази зависимост ми е заложена в гена и ми харесва. Даже май и в живота съм като в ритуал. Защото, както казва Дон Хуан: "Не е важно какво казваш на тревичката, важно е отношението, с което го правиш."
Станислава Петкова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари