Особености на възпитанието по японски

Често се вълнуваме от разликите между японското възпитание и това, с което сме свикнали, защото има какво да научим в тази посока от Страната на изгряващото слънце - децата там са привиквани към житейските ценности още от пелените по неподражаем начин. Откриваме и сходни с нашите маниери на грижа, но и различни - да видим как стоят нещата.

Строга йерархия

В японските семейства има строга йерархия и разпределение на задачите. Мъжът е погълнат изцяло от кариерата си и отделя време на децата основно в почивните дни, когато се включва активно в грижата и им отдава много внимание.

Докато жената се посвещава на бебето изцяло. В първата година тя постоянно го носи на ръце, спи заедно с него, то все още е като част от нея. Тези отношения на близост са подкрепени и от японските традиции. При раждането акушерката отрязва част от пъпната връв и я прибира в малка дървена кутийка, която символизира връзката на майката с детето.

В японските семейства и ролите на децата са разпределени строго – по-голямото дете има повече права, които го отличават от останалите, но също така му се поставят и повече отговорности.

Рядко ще чуете японче да плаче или да изпада в истерия - от малки децата там знаят добре своето положение в обществото.

Там има и твърдо работещ принцип на отношение към децата: до 5-годишна възраст японците общуват с тях “като с царе“, от 5 до 15  – „като с роби“, а след 15 – „като с равни“.

Как работи този принцип

До 5 г. на детето се разрешава да прави всичко, каквото му харесва, а след 15 то се смята за възрастен, който има свои задължения и трябва безусловно да се подчинява на правилата.

На малкото нищо не се забранява – само го предупреждават, че е опасно, лошо и т.н. А ако мама не успее да опази детето и то сбърка, никога не му се карат и не му крещят. Защо? Защото е виновна само и единствено мама – тя не се е погрижила добре за малкото.

Посоката на възпитание в Япония променя педагогическата книга на Масару Ибука "След три е твърде късно".

Според автора ѝ до три годишна възраст се поставят основите на личността и родителите трябва да създадат среда, в която детето може да разкрие максимално своите способности. Задачата им е да го заинтригуват, да развият уменията му и да възпитат характера. Целта на ранното развитие там е да възпитат такова дете, което „да има дълбок ум и здраво тяло, да го направят смислен и добър човек“.

Физическите наказания са неприемливи

В японските семейства не е прието родителите да крещят на децата, да им "четат лекции", камо ли нещо по-сериозно. Единственото наказание е... самотата. Ако мама и тате са недоволни от поведението на детето, общуват по-малко с него, отделят го от групата – това за него е нещо ужасно, защото японските деца са възпитани да живеят в екип и не виждат себе си извън него.

Когато детето се държи истерично, родителите запазват спокойствие, защото за тях това е признак за развитие и установяване на личността. На 2-3 години то още не може да изкаже своите желания „нормално“, затова не му остава нищо друго, освен да капризничи и настоява. Майките се стараят да правят така, че то да няма причина да се разплаче.

Възпитанието на момчетата и момичетата в Япония е много различно и това е обусловено от ясно разпределените роли във възрастния живот. Мъжът печели и е глава на семейството, той е длъжен да преодолява всички трудности, а жената е пазителка на дома и на нея лежи всичката домашна работа. След училище японските момчета посещават различни образователни курсове, а момичетата могат просто да седят на кафе с приятелки и да общуват.

Снимка: Guliver / Getty images

Особености на възпитанието в детските градини

В Япония има два вида детски домове – хайкун и етизен, като първите са за бебета над 3 месеца, но за да постъпи детето там, родителите трябва да представят документи, че и двамата работят повече от 4часа на ден и не могат да го гледат. Там детето може да отива в 8.00 сутрин до 18.00 вечерта в работни дни и половин ден в събота.

В етизен също трябва майката да удостовери, че ходи на работа и там детето стои от 9 сутрин до обяд. Сред частните детски градини в Япония са много популярни елитните, които са под опеката на престижни университети и училища. Ако детето постъпи в такава градина, може да продължи образованието си без изпит в съответното училище или в университет.

Детските градини в Страната на изгряващото слънце са устроени специфично – децата учат, играят, ядат и спят в една стая. По време на обед в нея се носят детски маси и столчета, а за сън се доставят специални матраци на пода.

Храната в градините е много разнообразна на млечни продукти, плодове и зеленчуци. Подхожда се внимателно към приема на калории, витамини и минерали – детето трябва да приема всички необходими вещества. Ако групата ще ходи на разходка навън, децата си носят обяд, и то какъв обяд! Той задължително трябва да съдържа 24 вида продукти, в това число и ориз. Майките приготвят храната сами и правят оригинални опаковки, за да е интересно на децата им да ядат.

Групите в японските детски градини са по 6-8 деца и на всяка половин година се сменят, сменят се и възпитателите. Това се прави, за да не се привързва детето към преподавателите и да подобрява своите навици за общуване.

В градините подготвят децата за училище, има стандартни занимания като четене и писане, и такива, които развиват колективния дух. Например, на уроците по пеене децата пеят само в хор, преподавателите не определят солисти – такива занимания учат децата да работят в екип и да не се отделят от тълпата.

Ако се случи две деца да се скарат или да спорят, не се меси никой от останалите – нито други деца, нито възрастните. Така малките се обучават да намират компромиса във всеки конфликт и главното – да не си съперничат, защото когато единият надделее, вторият губи и може да „изгуби лицето си“.

Да се открояваш е лошо – на това учат японските деца и не ги сравняват едно с друго. От една страна, това е хубаво, но, от друга страна, не е прието да се отбелязва, когато едно дете рисува по-добре от другите, а пък друго дете чете най-гладко. Всички са равни и не трябва да има конкуренция.

Благодарение на такова възпитание японските деца са много задружни, но не умеят да изразяват своето мнение. И освен това, ако някое от тях мисли извън стандартите – не като останалите, може да стане обект на подигравки в училище.

В съвременното японско общества се замислят над правилността на такава система за образование и те наистина се справят отлично в екип, но практически няма открояващи се инакомислещи, индивидуалисти и и ярко изразени творци.

Западните канони на възпитанието започват полека лека да влияят и в Япония - майките се опитват по-често да съвместяват работа и семейство, престават да жертват кариерата си заради децата, и, като следствие – контролът над децата и връзката им с мама постепенно намалява.

Марина Атанасова по материали на sethealth.ru