Издават "Ал" - блестящото продължение на „Пилето”

Вижте откъс от страхотния роман-мистерия на Уилям Уортън

21 Май 2019 г.
Издават

Снимка: "Сиела"

„Надявам се, че ще можем възможно най-дълго да се защитим от онова, което хората наричат реалност, и просто да се обичаме.”

Уилям Уортън

„Ал” е роман-събитие - единствената книга на художника Алберт Уилям Дю Ейме (който пише под псевдонима Уилям Уортън), която до момента е била публикувана само на полски език и вероятно дори оригиналният ръкопис не е запазен. Абсолютното мълчание, в което появата ѝ е обвита, я  превръща в още една от мистериите, които обграждат живота на един от най-великите американски писатели на XX и XXI век.

Класиките му „Пилето” , „Татко”, „Отбой в полунощ”, „Последна любов” не оставят съмнение за неговия талант и трогват поколения читатели, а сега продължението на "Пилето" най-после се сдобива с достойно продължение и на български език

Историята на Ал – най-добрия приятел на трагичния герой на Уортън – продължава именно там, където пътят на Пилето приключва. С думите Но си струва труда да се опита”.

И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си.

Обсебен от свободния живот на пеперудите, той жадува да ги опознае истински – точно както Пилето превръща в център на живота си канарчетата. Воден от порив към красивото и бягащ от спомена за целувката на смъртта, Ал намира спасение в рисуването, а съдбата го среща с човек, с когото да сподели мечтата си да свие гнездо далеч от хората и градовете.

Но възможно ли е бягството от оковите на реалността?

Откъс

Хубаво е да тръгнеш най-сетне на път. Първо в продължение на две години бях под постоянен контрол, а после, през следващите две – под наблюдение. Карам с шейсет и решавам, че точно с такава скорост ще премина през цялата страна. Няма нужда да сменям скоростите и мога да виждам всичко, покрай което минавам. Сега е точно началото на май и дърветата вече са зелени. Сгъвам покрива и се чувствам, сякаш пътувам с истински кабриолет. Всъщност си е точно така.

Докато преминавам през малките градчета в щата Ню Джърси, минувачите ми хвърлят по някой странен поглед от време на време. Насочвам се към Бенджамин Франклин Мемориал Бридж. Едва сега осъзнавам, че през целия си живот никога не съм бил свободен. За мен се грижеха или родителите ми, или армията, вярно, че веднъж бях в полагаем отпуск, но това трудно може да бъде наречено свобода. Същото беше и в болницата. Не можех да ходя никъде, защото нямах пари.

Родителите ми имаха нужда от пари, за да се преместят в Калифорния. И без това никога не съм ги молил за нищо. Всъщност дори е по-добре, че не знаят какво става с мен в момента, в крайна сметка за тях вече съм умрял, ако не и нещо по-лошо. Повечето хора не могат да се примирят с мисълта, че някой, когото обичат, е луд. Не мога да ги виня за това.

Всъщност никога не съм имал пари. Изобщо нямах нужда от тях, не си вземах дори тези, които ми се полагаха в армията. Исках да бъда далеч от всичко, което ме заобикаля, чак до мига, в който се излюпя.

Преминаването през моста напомня полет. Цяло чудо е, че не се удрям в никого и не връхлитам върху перилата на моста. Макар че не прекарвам много време в центъра на Филаделфия, чувствам, че се завръщам у дома. Тук срещам повече хора, кои-то спират, за да зяпат Пеперудата ми. Може да е, защото големите автомобилни компании тъкмо пускат нови модели на пазара и хората си мислят, че това е един от тях?

Завивам надясно, в Уолънт, подминавам училището „Филаделфия Уест Католик“, където бях ученик една година, преди да се преместя в гимназия „Апър Мериън“. Пресичам Кабс Грийк Парк и накрая стигам до Маршъл Роуд.

Карам нагоре по Маршъл Роуд чак докато завия по Чърч Лейн и стигам до Шейсет и девета улица. Някогашното сметище от лявата страна сега разделя пътя на две. Завивам и се оказвам на мястото, където падах от колелото като хлапак.

Кловър Лейн, моята някогашна улица, почти не се е променила, единствено на мястото, където някога се намираше игрището, се издигат нови сгради. Намалявам, когато стигам до някогашния си дом. Сега ми се вижда толкова малък. Изглежда, някой живее в него. Минава ми през ума, че бих могъл да посетя лелите и чичовците си, които живеят в югозападната част на града, но още не съм готов за това. Освен това не ми се ще да се връщам в Дикс по тъмно. Не искам да се срещам с никого, който знае, че през последните две години съм бил луд, поне официално. Твърде много време ми отне да стигна дотам, където се намирам в момента.

Тръгвам по Гарет Роуд, минавам покрай стария резервоар за газ, а после тръгвам покрай релсите към Ленсдаун Авеню. Отбивам в алеята, която води до някогашното ми училище – гимназия „Апър Мериън“. Не се е променило много тук. Наоколо е пусто и нищо чудно, защото е ваканция. На игрището зад училището си играят няколко момчета. Учудващо е как преди само пет години това място беше толкова важно за мен. Твърде много мислех за него, но сега мога да се сбогувам и с това тук. Умът е странно съоръжение, чувствам се така, сякаш мозъкът ми е разделен на самостоятелни купета. Докато не отворя вратата, която води към всяко от тях, не помня нищо, но е достатъчно само да я открехна, и всичко се връща на мига. Но сега не искам дори това, още не съм готов.

Стигам до Стейт Роуд, където се намира бензиностанцията. Наблизо има магазинче, в което продават от специалните сандвичи, така че купувам направо десет за момчетата от колоната. Сервитьорката, която ги опакова, през цялото време зяпа джипа ми. Може би не трябваше да го пребоядисвам, но толкова много исках да се освободя от всичко, което има каквато и да било връзка с армията и с войната. В този момент джипът ми е най-невоенното военно съоръжение в околността.

Наливам бензин и си вземам от стойката безплатна карта на графство Довър. На връщане към Докс ми се ще да избирам най-страничните улички. Започвам да се чудя няма ли да ме спрат на портала. Вярно, че Уолтърс ми уреди градски отпуск, но въпреки всичко, когато се появя с жълтия джип, дежурните вероятно ще се учудят. Не съм с униформа, така че за тях съм си просто цивилен, който си е купил на търг шантав джип. За всеки случай си слагам отличието, което получих, когато се уволних.

Оказва се обаче, че няма никакви проблеми. Войната свърши и изглежда, хората малко по малко започват да забравят за нея. Дежурният се взира в моята Пеперуда, но не ме спира и май изобщо не забелязва отличието. Може да си мисли, че съм издокарал джипа за следващия Парад на маскираните. Интересно дали още го има, вероятно са го организирали през цялата война. Осъзнавам, че от всички хора, които познавам, само аз единствен приемах войната на сериозно. Паркирам джипа в двора и се връщам на нара си в казармата. Почти съм готов за излитане.

Превод: Васил Велчев

Новини

Семейство Клуни на премиерата на мини сериала "Параграф 22"

Заедно

Георги Господинов за книгите

Новини

Книги на телефона – по-доброто детско забавление

Още от Новини

Матю Макконъхи, Камила Алвес и синът им Леви .Снимка: Getty

Матю Макконъхи на премиерата на филма си заедно със сина и съпругата

Снимка: WWF

По случай Часа на Земята WWF стартира кампания за опазването на влажните зони у нас

Лив Шрайбър
Снимка: Getty

 

Лив Шрайбър говори за отношенията със сина си

Дейвид Фостър със съпругата си Катрин.
Снимка: Getty

 

Синът на Дейвид Фостър стана на 4 години

Лейди Гага и Майкъл Полански. Снимка: Getty

 

Лейди Гага разказа за първата си среща с Майкъл Полански

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Деца, които си играят и се забавляват. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Детето има проблем в детската градина: как да разберете

5 очевидни и 4 скрити признака издават, че там не се чувства добре

Матю Макконъхи, Камила Алвес и синът им Леви .Снимка: Getty

Заедно

Матю Макконъхи на премиерата на филма си заедно със сина и съпругата

Актьорът заведе семейството на новия си филм The Rivals of Amziah King

Чаша кафе, кокичета и разтворена книга. Снимка: Shutterstock

Дете, на което в главата се въртят мисли. Илюстрация. Shutterstock

 

Здраве на семейството

Дете аутист дава 5 съвета на своите родители

Ще бъдат от помощ на всички, които отглеждат деца от спектъра

Гъделичкането стресира бебето.
Снимка: Shutterstock

 

Здраве

Защо е опасно да гъделичкате бебето

То се смее не от радост, а показва знак за тревожност

Баба, в образа на батман. Илюстрация: Shutterstock

Да поговорим

Вие сте идеалната баба: 6 признака го издават

За нея всички родители мечтаят

Лейди Гага и Майкъл Полански. Снимка: Getty

 

Заедно

Лейди Гага разказа за първата си среща с Майкъл Полански

Връзката им започва с дълги телефонни разговори и ухажване от разстояние

Деца сред хаос от играчки. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Често ги забравяме: 8 правила за пролетно почистване

Как заедно с детето да поддържаме ред и безопасна хигиена