Не е достатъчно - измисли ги сам
Снимка: Guliver / Getty Images
„Прочети ми приказка...“ възкликват милиони деца по света, докато се приготвят за лягане вечер. Времето преди заспиване e сред най-важните етапи от всекидневието на детето. Това е моментът да се сложи край на деня – мозъкът и тялото да преминат от активност към почивка. Точно тогава се припомнят значимите неща от преживяното, създават се очаквания за следващия ден, проявяват се стаени емоции (радости или огорчения, тревожности, страхове).
Тогава детето се нуждае от своя родител, който да го подкрепи в пътешествието към съня, създавайки приказно пространство, което премахва стреса и натрупаното напрежение.
Четенето от книга за приспиване е страхотно, но лесно занимание. Родителите могат да направят много повече – сами да създават истории и именно на това е посветена книгата „Измисли приказки за „лека нощ” на Рони М. Коул (ИК „Кръгозор”).
Това е книга с кауза. Тя превръща измислянето на приказки преди сън в ритуал, който развива, възпитава и дарява обич, както на малките, така и на големите в семейството. Прави ни наистина уникални родители.
Защото измислянето на истории е най-добрият начин да се създават уникални приказни герои от любими на децата домашни животни и предмети от бита, да се включва детето да участва активно в сътворяването на историите, да му се помогне по-лесно да споделя и да се справя с преживените емоции.
Книгата предизвиква да работим върху себе си, да развиваме собствените си идеи, въображение и импровизаторски качества. Учи ни как да бъдем изкусни разказвачи и добри слушатели.
„Измисли приказки за „лека нощ” е книга с кауза. Тя превръща измислянето на приказки преди сън в ритуал, който развива, възпитава и дарява обич. Прави ни наистина уникални родители, пише Илина Начева.
Завършил психология, Рони М. Коул има малка тренировъчна компания в Англия, която специализира в личностно и бизнес развитие. Той използва личния си и професионален опит, за да напише изключително полезна книга, изправен пред ситуацията да измисли сам приказки за своите деца:
„Току-що се бяхме върнали от чудесна, но и изнурителна ваканция. Когато се прибрахме вкъщи, децата изведнъж закипяха от енергия. А аз продължавах да се чувствам тотално изтощен. Те искаха приказка! Започнах да търся някаква книжка да им прочета. Но не, те желаеха аз да им измисля нещо. А аз вече не си помнех името от умора! Как ще им измислям приказка?
Казах им да се приготвят за лягане, докато на мен ми хрумне нещо. Надявах се това време да ми даде възможност да си поема дъх и да успея да измисля някакъв сюжет. Грешах. Децата – със светнали очи, измити зъби и в пижами – бяха готови и ме чакаха. А моята глава беше напълно празна.
Преструвайки се, че съм готов – им казах да си помислят за своя собствена приказка. През това време хвърлих поглед към скрина и забелязах нощната лампа. Тя беше във формата на малко влакче с четириватова крушка вътре. Изведнъж мозъкът ми се активира. Дойде ми идея. Улових се, че започвам да говоря:
„Един ден влакчето Пуф-Паф уфкаше и пуфкаше по релсите. То беше твърде малко за влак. Всъщност беше толкова мъничко, че вие дори трудно бихте го забелязали. То внимаваше за хлабави болтове по линията, когато изведнъж чу странен звук. От небето долетя голям космически кораб. Той кацна точно на близката железопътна стрелка. Вратата на кораба започна да се отваря. Пуф-Паф буквално замръзна на релсите, докато гледаше как две извънземни същества излизаха от кораба. Всяко от тях имаше по три очи. Те се огледаха наоколо и забелязаха Пуф-Паф. Първото същество започна да му маха, но загуби баланс върху релсите и падна по лице на земята. Другите извънземни изглеждаха доста объркани. Те се приближиха и казаха, че имат нужда от помощ. Пуф-Паф им се представи и...“
Историята свършваше с това как Пуф-Паф отлита с техния кораб, за да им помага на далечна планета. Там имало проблеми с влаковете и съществата пристигнали на Земята, за да търсят някого, който може да им помогне. По някакъв начин те били чули за Пуф-Паф. Накрая влакчето се завърна обратно в малкото си легло в депото още същата вечер.
Децата харесаха приказката. Имах голям успех. На следващата вечер те поискаха отново нещо за Пуф-Паф. Тогава още не го осъзнавах, но това беше първата от около 3000 истории, които им разказах за Пуф-Паф и за много негови приятели, които влакчето срещна по време на своите странни пътувания.
От време на време, докато разказвах, аз вмъквах малки дози мъдрост и морални поуки. Докато растяха, децата ставаха все по-придирчиви и разбираха, че много от нещата, които Пуф-Паф и неговите приятели правеха, бяха невъзможни. Те не осъзнаваха, но всъщност това ни даваше възможност да изследваме природата на нашата вселена. Разбира се, науката все още не е обяснила всичко, но все пак може да ни каже доста неща за света. И ние заедно започнахме да учим.
Говорейки с други родители, аз открих, че твърде малко от тях измисляха приказки за своите деца. Вместо това им четяха. Това е страхотно. Но аз вярвам, че можем да постигнем повече. Можем да създадем общо приказно наследство с нашите деца.
Желанието ми е читателите да отделят най-висококачествено време за своите деца.”
Това е разказ за вярност, доблест и приятелство, който отеква силно и днес.
Снимка: Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - Шумен
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари