Кои са белезите, че е готово и е самостоятелно, според психолози
Илюстрация: Guliver / iStock
Родителите често се изправят пред дилема – да пуснат ли детето на лагер. Не са склонни да го пуснат дори за няколко дни на „зелено училище“. А мисълта, че трябва да остане седмица или 10 дни само, без тях, ги ужасява. Дали ще се справи само? Няма ли да настине? Да се удари, да се загуби, да тъжи ...
Все въпроси, които ги тревожат и няма как предварително да знаят отговора.
Повечето родители направо отказват, а за да успокоят детето, измислят приемлив аргумент.
Други отстъпват под натиска на хлапето, което ги засипва с молби от сорта: „Всички от класа са се записали. Само аз няма да ходя!“ или пък: „Родителите на Мими я пускат, а ти се страхуваш за мен. Нямаш ли ми доверие?“
Има го и другия вариант.
Родителите изпращат детето и то щастливо заминава, но още първата вечер звъни по телефона на пожар, плаче и настоява да дойдат и да си го приберат в къщи.
Ето съветите на двама психолози.
„Дали да пуснем 7-9-годишното дете на лагер в голяма степен зависи от индивидуалните му особености. По принцип за деца от предучилищна възраст смятам, че не е правилно и е много рано да се отделят от семейството.
За родителите това може да е кратка почивка, но за психиката на детето – опитът е по-скоро травматичен“ , твърди детската психоложка Екатерина Пухова. Ето защо.
За 3-4- годишното дете родителите все още играят особено важна роля и му помагат да преработи и да приеме действителността. Оставянето на детето в лагер, без мама и татко, откъсването му от дома и попадането в нови непознати условия, в тази възраст не носи полза.
На 7-9 години най-подходящата форма за детето е така нареченият семеен лагер, на който то заминава, но е с родителите си.
Снимка: Guliver / iStock
Това дава възможност за постепенна адаптация, хлапето живее с връстниците си и преценява дали това му харесва. Този тип лагер прави плавен преход към самостоятелния му престой година или две по-късно.
Ако все пак сме пуснали детето самостоятелно, но още след ден-два то се обади по телефон с молба да го приберем, значи психологически не е готово да остане само.
Нещо много важно. Ако то се оплаква, че останалите деца го тормозят, родителите на всяка цена трябва да реагират. Да отидат, за да видят какво се случва и, ако преценят, да го приберат вкъщи. Защото, ако те не отговорят на молбата му за помощ, то ще изгуби доверие в тях.
За 10-11-годишните летният лагер може да донесе положителен опит. Да укрепи връзките с приятели и съученици, да подобри общуването му с останалите.
Ето и мнението на още един психолог.
„Ако детето е общително, лесно се вписва в новата среда и само се стреми да общува повече, може да пробвате и да го запишете на лагер“, обяснява детският психолог Даря Савченко.
На 3-4-5 години детето постепенно става все по-самостоятелно и независимо от родителите си. И това зависи от подкрепата от страна на най-близките му. Ако то е получило достатъчно любов и се чувства уверено, ако не страда , когато родителите му не са край него, защото знае, че те го обичат и винаги ще му помогнат, вероятно ще е спокойно и без тях.
Но в тази възраст за детето е особено важно, винаги, когато има нужда по всяко време да може да общува с мама и татко, да получи тяхното одобрение и подкрепа.
Може да се случи и ситуация, в която наистина родителите трябва да са на една ръка разстояние. Така че, аз не съветвам деца под 6-7-годишна възраст да се оставят на летен лагер.
На 7 години може да изпратите детето на лагер при положение, че с него има по-голям брат, сестра или близък негов приятел.
Вместо на лагер е по-разумно детето да прекара няколко седмици при роднини или близко приятелско семейство. Така то добива опит и се отделя от майка си, но е край възрастни, които познава. Това е преходен вариант и е подходящ като подготовка за предстоящо отделяне.
Детски, спортен, скаутски – всички форми на лагери, които са за по-големи ученици , са подходящи и дават опит, който е полезен на детето и е подготовка за живота му на възрастен.
Хлапето се стреми да си намери по-голям приятел (не родител) . Често тези приятелства остават за цял живот. И е много важно какъв ще е този човек, защото той може да има много силно и положително влияние върху детето.
Източник: Chips Journal, адаптация Мона Василева
За бебето в утробата е полезно, когато не само мама, а и цялото семейство си говорят с него.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари