Как да му помогнем да премине през кризите, разказва д-р Веселин Христов
Илюстрация: Guliver / iStock
Животът на всяко семейство е динамичен. Непрекъснато има промени: ражда се второ дете, хлапето тръгва на училище, родителите се разделят, бащата временно отива на работа в чужбина ...
Всяка значима промяна обаче е свързана със стрес за детето.
Могат ли родителите да свалят напрежението, да помогнат на детето по някакъв начин без травма да премине тези кризи, както и през кризите на възрастта?
Отговор на този въпрос и на още много други ще чуете на „Форум бременност и детско здраве“, организиран от Puls.bg. А един от лекторите е психиатърът и психотерапевт д-р Веселин Христов.
Той отговаря на въпросите на Новите родители, които са медиен партньор на форума.
Снимка: личен архив
Д-р Веселин Христов от десет години работи като психиатър и психотерапевт. Тази комбинация от познания за тялото и психиката обуславят и неговия холистичен подход към здравето и третирането на различни психични състояния. Занимава се с групова и индивидуална психотерапия, клинична супервизия, подготвяне на план с терапевтични цели, кризисна терапия, диагностика и медикаментозно лечение и изготвяне на експертизи.
Д-р Христов, реални ли са психологичните кризи в ранна детска възраст или са „глезотии“, както ги определят някои?
Има етапи от развитието на детето, които водят до сътресения както във физиологичен, така и в психологичен аспект. Тогава детето наистина преживява кризи.
Периодите са няколко - първият е 2-4 години, вторият 7-8 години, а третият е свързан с пубертета. През последните години той започва по-рано – около 10-11 години.
Това са така наречените възрастови кризи – те се свързани с физиологията на детето и са скок в узряването му във физиологичен и психологичен смисъл.
Кризите, свързани с възрастта, са отдавна известни в детската психиатрия и психология. Друг е въпросът за онези моменти в живота на детето, които също са свързани със сътресения. Защото всяка една значима промяна в семейната система, всяко едно житейско предизвикателство, води до реакция от страна на детето и може да бъде определено като криза от различен мащаб.
Това са събития от типа на влошени семейни отношения, раздяла, развод, загуба на близък човек... Това са така наречените ситуативни кризи. Например, напоследък много често родителите са разделени, защото единият работи в чужбина. Всичко това се отразява на психиката на детето и то отреагира по някакъв начин.
Какво е особеното в първия период 2-3 години, който би следвало да е спокоен, защото обикновено малкото дете се гледа в къщи?
Тя е свързана с най-ранната сексуалност на детето, която е много незряла и която не е причинена от полово привличане в истинския смисъл на думата. Тя е резултат на много силната и безусловна връзка, която възниква между момичето и баща му или момчето и майката. Тези процеси са описани още от Фройд.
Тази криза е свързана с това, че детето трябва да се раздели със своята представа, че родителят от другия пол е негов партньор и да приеме, че родителите му помежду си са партньори. А то е отделно от тяхната двойка. Едиповата криза се преживява като един вид отхвърляне и е болезнена за детето.
Може ли тя да доведе до по-сериозни проблеми?
Нормално и здравословно е детето да премине през този период и през тази криза. Само след като осъзнае, че родителят от другия пол не е негов партньор, то може да обърне поглед към останалия свят.
Как могат родителите да помогнат детето по-леко да премине през този период?
Те трябва да са наясно, че отделянето на детето от тях е важен етап. Това е нормалният път на всеки човек. И е необходимо да се случи, за да даде началото на важния процес на изграждане на автономност.
Този преход е болезнен, но трябва да бъде преминат. Няма нужда родителите да правят нещо специално. Просто трябва да са осъзнати за случващото се.
А втората преходна възраст вероятно е резултат от новите изисквания, които налага училището?
Тя е свързана с навлизането на детето в училищната среда и с комуникацията с авторитети, различни от родителските. В тази възраст отново има скок във физическото развитие на детето.
Появяват се нови изисквания – детето трябва да спазва дисциплина, да се подчинява. Това е кризисен период, защото то трябва да свикне с това, че е част от група и трябва да се съобразява с правилата и нормите, които обществото налага. За всеки малък човек това е травматично преживяване.
Отношението, което детето получава, вече не е толкова толерантно. Налага се да се съобразява с доста нови правила. Тогава проличава дали е подготвено да влезе в такава среда.
Агресията, неподчинение – какви са проявите на така нареченото несправяне?
Агресията е един от вариантите. Детето може да прояви поведение, което е неприемливо и да не се съобразява с налаганите правила. Например да не стои спокойно в клас, по време на час да става, да се разхожда, защото му е скучно, да не се съобразява с изискваните от учителите граници на поведение. То все още няма навици да учи, защото това е нов за него начин на съществуване. Това е навлизане в света на цивилизацията и е период, през който трябва да премине.
Какъв е вашият съвет към родителите – търпение и пак търпение и още търпение или какво?
Това са периоди, когато трябва да има толерантно отношение към децата. Защото за всеки човек е трудно и болезнено да влезе в нова среда, в която правилата и условията му са непознати. И е нужен период на адаптация. Затова наистина е нужно много търпение, упоритост и толерантност, за да може детето адекватно да се впише в този нов за него свят.
Въпросите зададе: Веселина Мончева
Колкото по-голяма е ежедневната заетост на хората, толкова по-високи са резултатите им на тестове.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари