Снимка: Shutterstock
"Има някаква граматика на остаряването.
Детството и младостта са пълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се.
После глаголите постепенно се сменят със съществителните на средната възраст. Деца, коли, работа, семейство — съществените неща на съществителните.
Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта — бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.
Има и математика, проста теория на множествата. Променяме пропорциите на света с годините.
По-младите от нас стават все повече, по-старите застрашително намаляват. Иска се известна смелост в остаряването. Може да не е смелост, а смирение."
„Физика на тъгата“, Георги Господинов
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари