Златина и Радослава, които събират книги за болнично училище

Трогателна история, разказана от Манол Пейков

08 Ноември 2017 г.
Златина и Радослава, които събират книги за болнично училище

Снимка: Манол Пейков

"Тази сутрин станах случаен свидетел на едно от онези малки чудеса, които озаряват с неочакван смисъл краткото ни време на тази земя.

Всъщност всичко започна вчера, докато карах към работа. Телефонът ми потрепна и когато погледнах екрана на първият светофар установих, че съм получил съобщение от Юрий Вълковски, озаглавено "Молба за съдействие". В него се разказваше как две млади учителки в Пловдив, Златина и Радослава, се опитват да създадат малка болнична библиотека за децата в Клиниката по педиатрия и генетични заболявания."

Така започва историята, разказана от Манол Пейков, автор, преводач и управител на издателство "Жанет 45", в неговия Фейсбук профил. И която публикуваме с чувството, че ставаме съпричастни на "малкото чудо", описано от него.

"Не знаех нищо повече за инициативата, но импулсивно реших, че трябва да се включа. Още на следващия светофар набрах един от двата телефона в края на съобщението. Отговори ми Радослава. Обясних кой съм и ѝ предложих малко дарение от книги, което да ѝ занеса.

Днес сутринта, помъкнал два кашона с всички издадени от Жанет 45 детски книги през последните десет години (77 заглавия, както се оказа), спрях на бариерата на пловдивското ВМИ, където ме чакаха двете момичета. Здрависахме се, после се качиха в колата и ме отведоха до клиниката, за да ми покажат мястото, където работят с децата.

Клиниката има 100 легла, средната им заетост е 70%. Около 1/3 от децата са бебета, останалите са на възраст от 3 до 18 години. Идват от цяла Южна България. Заболяванията варират от онкологични до пневмония, престоят им - от три дни до месец, понякога и повече. За година през клиниката минават около 3000 деца.

Радослава и Златина ми разказаха (срамно е, че не го зная, но уви, няма как да знаеш всичко), че до миналата година в България е имало четири болнични училища (в София, Пловдив, Плевен, Момин проход) чиято (логична) цел е била там да се обучават децата, които се намират в период на болнично лечение.

(Бележка: далеч не всички детски клиники в България са разполагали с подобни училища. Тези четирите, обаче, очевидно са си вършели работата добре, а в едно от тях - пловдивското - са работили Радослава и Златина.)

После държавата, вместо да разшири инициативата и в други градове, незнайно защо решава, че дванайсетте учители, ангажирани в системата на болничните училища в страната (да, общо12 души за цялата страна!) са ѝ в тежест и ликвидира всичките четири училища, които до момента са се грижили за образованието на болните деца в България.

"И вие двете какво?", питам.


"Ами ние решихме да продължим", отвръщат. "С какви пари?" "Без пари." "Как така, кой ви издържа?", изумявам. "Семействата ни", усмихват се те.

Златина и Радослава ми показват стаята, предоставена им от Клиниката по педиатрия. Една от тях двете е донесла от къщи стара библиотека, която са напълнили със стари книжки (от нечия домашна колекция, очевидно) и различни игри. По стените има детски рисунки, които мирно си съжителстват с географски карти и портрети на Раковски, Левски, Вазов.

Когато отваряме кашоните, двете момичета грейват. Разгръщат книжките благоговейно, галят ги, гушкат ги. "Друго са си новите книги", отбелязват. "Само ако знаете колко ще им се зарадват децата! Тук те умират от скука и книгите за тях са голямо забавление."

Междувременно в стаята влиза и трета дама, малко по-възрастна. Радва се на книжките, благодари. После пита другите две дали разполагат с релефна карта "защото иначе как да му обясня на Мартин какво е разлом, какво - котловина!" Както се оказва, тя се занимава с децата от началното училище. Също работи без заплата, на половин работен ден (но тя поне наскоро се е сдобила с пенсия, та не е съвсем без никаква издръжка).

"И какво, докога така?", осведомявам се аз. "До април ще издържим, така сме решили". Двете са създали собствено сдружение "Образование и здраве" и кандидатстват по всички програми, за които се сещат, за да си осигурят финансиране поне за следващите няколко години. Определят шансовете си като добри.

"А какво става с хората в другите закрити училища?", любопитствам. "Намериха си друга работа, но не искат да правят това, искат да се занимават с деца. Затова всички гледат нас и се надяват да успеем, за да тръгнат по нашия път."

На излизане ги прегръщам (макар през цялото време да са се обръщали към мен на "ви") и им казвам, че им се възхищавам. Че обещавам да помагам, с каквото мога. Че съм сигурен в успеха им.

Или поне ми се иска да съм го казал. Всъщност бях толкова зашеметен, че не съм съвсем сигурен какво точно казах.

Обещавам си едно: следващия път, когато някой ми се обади на 1-и ноември, за да ме поздрави за празника, да му дам номерата на Златина и Радослава. Хора като тях са истинските будители - онези, заради които човеците бавно и мъчително са додрапали от мразовитите пещери до топлото, сухо и безпределно оптимистично място, което обитават днес."

Заедно

Книгата, която да четем на дъщерите си

Образование

Издатели: Родители, четете книгите, които се харесват на тийнейджърите ви

Всички възрасти

За четенето от Георги Господинов

Още от

Момиче гледа положителния си тест за бременност. Снимка Shutterstock

Рисковете на ранната бременност

Варивата не трябва да се разглеждат само като гарнитура, а да съставляват основното ястие.

Снимка: Shutterstock

Колко варива да консумираме седмично

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Момчета, които се карат. Илюстрация: Shutterstock

Да поговорим

Как да укротим агресията на 3-годишното

Как да го отучим да посяга на децата, ако вече ходи на градина (част III)

Били Рей Сайръс по време на концерт. Снимка: Getty

Заедно

Били Рей Сайръс с лично признание за връзката си с Елизабет Хърли

Актрисата демонстрира интимност с музиканта и баща на Майли Сайръс

Момиче гледа положителния си тест за бременност. Снимка Shutterstock

Здраве

Рисковете на ранната бременност

Защо бременността преди 18 г. е изпитание

Джъд Лоу. Снимка: Getty

Заедно

Ще тръгне ли по стъпките на татко си малката дъщеря на Джъд Лоу

Майката Катрин Хардинг разказва за успехите на 10-годишната Ада

Кафе, разтворена книга и букет от люляк. Снимка: Shutterstock

Момиченце си говори с плюшеното мече. Снимка: Shutterstock

Здраве

Колко често и как да перем плюшените играчки

Пухкавите мечета събират 2 пъти повече микроби, отколкото тоалетната чиния

Пътят на недоносените бебето от кувьоза до дома е труден.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Недоносените бебета - родени за битка (подкаст)

Колко точно тежат 500 грама живот и пред какви предизвикателства са изправени родителите – д-р Донка Узунова говори пред „Обекти“

Деца се боричкат. Снимка: Shutterstock

Здраве

2-годишното хапе, за да се защити или от яд

Как да го отучим (част II)

Калин Врачански. Снимка: Instagram

Заедно

Калин Врачански в ролята на татко

Актьорът не показва още синеоката си дъщеричка Теа

Влюбени се прегръщат. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Правилният избор: задайте си тези 4 въпроса

Любов или страх от самота, можете ли да се доверите на партньора

Рупърт Гринт. Снимка: Getty

Заедно

Звездата от „Хари Потър“ Рупърт Гринт гушна второ бебе

Актьорът и неговата половинка Джорджия Грум този път имат син