Защо може и да не се п(р)ояви
Илюстрация: Guliver / iStock
Прието е да се смята, че главната цел на всяка жена е раждането на дете и че майчината любов е нещо абсолютно и неизменно. Но какво става, ако жената не иска да има деца или не чувства това, което наричаме майчински инстинкт?
В начало трябва да кажем, че терминът „майчински инстинкт“ и обичайното му разбиране нямат никаква научна основа и лежат някъде на пресечната точка между „родителския инстинкт“ и „майчинството“.
Под това словосъчетание обичайно се подразбира не просто стремеж да отгледаш и защитиш своето дете, но и всепоглъщаща любов към него, а също така и някаква подсъзнателна връзка: смята се, че майката (но не и бащата) вътрешно чувства, ако нещо става с детето й – за което няма никакви научни потвърждения.
Така или иначе, много майки действително чувстват някакъв вид връзка с децата си и голяма роля във възникването на тази връзка играе бременността, а именно този период, когато жената усеща движенията на бебето. Така то става за нея много по-реално, защото по-добре усеща развитието му.
Засилването на тази връзка
То може да се получи чрез кърменето – неотдавна се появи мнение за това, че майчинският инстинкт често се събуждал при първото сукване на бебето.
В това няма нищо свръхестествено, подобни механизми не се явяват основополагащи и точно същата любов към детето си могат да се усетят и жени, които поради различни причини се отказват да кърмят, както и тези, които възпитават не родни деца, а също и бащите.
Сакралният смисъл на образът на майката, майчиното мляко и майчината любов идва още от древността заедно с култа към женската гръд и Великата богиня-майка: образът на жената, която дава живот е обграден от благоговеене и трепет. Отломки от този култ са стигнали и до нас, което е довело да раждането на въпросните стереотипи.
В реалността не всичко е толкова сложно. Стереотипното мнение, че бъдещите бащи са неспособни да чувстват към детето подобна любов не е съвсем дълбоко погрешно, но от друга страна принуждава много бащи да крият своите чувства.
Така често те се оказват „отстранени“ от процеса на възпитание по-късно и напълно са лишени от възможността да изпитат и почувстват тази любов. Безспорно има и изключения и някои мъже просто са неспособни да изпитват толкова силни чувства.
Ако не изпитваме "безусловна и всепоглъщаща любов"
Точно такива изключения се срещат и сред жените – някои не изпитват въпросната безусловна и всепоглъщаща любов към детето заради възпитание и/или психологически травми, други заради особености на организма си. Но в някои случаи играе роля факторът на фалшивите очаквания: когато обкръжаващите твърдят за мистична подсъзнателна връзка, може да се почувства разочарование при среща с реалността. Освен това за редица жени раждането е истинско изпитание.
Така или иначе, това съвсем не е причина да се вините. Първо, чувството за вина е изключително разрушително, което не е възможно да ви помогне в дадената ситуация. Второ, отсъствието на прословутия „майчински инстинкт“ в неговото традиционно разбиране не прави жената по-лоша майка.
Още повече, че хипертрофиралата любов може само да вреди на възпитанието на детето и в бъдеще да доведе до проблеми във взаимоотношенията с него. Важно е да се грижите за детето, както и да не прехвърляте върху него своето чувство за вина за неспособността да бъдете тази майка, която всички очакват от вас.
Ако по принцип нямате никакво желание да ставате майка, то следването на съветите на роднини и познати едва ли ще доведе до добри последствия: нереализирания потенциал и отритнатите амбиции напълно могат да се проявят в отношенията с децата и негативно да се отразят на тяхното възпитание.
Най-важното е да осъзнаете навреме какво искате от живота и да бъдете достатъчно силна да го осъществите, без да ви интересува мнението на останалите.
Текст: woman.rambler.ru, адаптация: Надя Горанова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари