"Тестът на дядо" помага да вземаме по-мъдро ключови решения
Снимка: Guliver / iStock
От време на време, без да искам, правя нещо брилянтно. В конкретния случай, за който ще ви разкажа, съм запазил една курсова работа отпреди 30 години, когато учих в Wharton School към University of Pennsylvania, разказва Брус Касанофф, кариерен консултант и биографичен писател, за LinkedIn.com.
Професорът ми по предприемачество ми бе възложил да напиша рефлективно есе за своите „сфери на компетентност”. Наскоро се натъкнах на този си материал.
Рядко човек има възможността да преразгледа точните си мисли от десетилетия назад. Помня, че тогава това упражнение ми беше изключително полезно, а днес – дори повече.
Усещате ли накъде вървя? Ще ви дам домашно. Отначало може да ви се стори, че пристъпвам границите на нашите взаимоотношения, но – доверете ми се – ще останете доволни, ако приемете предложението ми.
Напишете 2-4 страници, в които обяснявате:
1. Три от силните си страни;
2. Три от слабите си страни;
3. Какво ви мотивира;
4. Десет компании, за които бихте или не бихте работили, и защо.
За да извлечете максимална полза от този проект, трябва да го вземете на сериозно. Напишете го така, сякаш ще бъде четено от други – ясно и интересно. Когато след години го препрочетете, ще сте благодарни за инвестираните време и усилия.
За да ви мотивирам, ще ви дам няколко примера за уроците, които научих току-що. (За да съм по-обективен, написах курсовата си работа в трето лице.)
Когато бях на 20+, не разбирах силните си страни. Бил съм прав, че притежавам мотивация и инициативност, но доста погрешно съм смятал, че съм „роден лидер”, или че „умея да постигам разбирателство с другите”.
Съвършено точно съм посочил някои от слабостите си, особено това, че съм реактивна личност. „Сам с телефон и търговска презентация”, гласи курсовата ми работа, „Касанофф не би стигнал доникъде. Той разчита на външни източници за мотивация и подкрепа.”
„Касанофф предпочита да участва в проекти и организации, които обогатяват живота на хората. Продажбата на мляко, зърнени закуски или сапун не го мотивира.”
Бинго! Тридесет години по-късно това все още е вярно.
Преподавателят ми мъдро ми възложи да изброя 10 фирми, към които бихме или не бихме се присъединили. Това ми помогна да превърна личните си наблюдения в конкретни изисквания към кариерата си. Относно Ogilvy & Mather например съм писал, че „уменията на Касанофф го правят подходящ за управител на банкови сметки, на когото се налага да работи както с бизнес, така и с творчески личности.”
Десет години по-късно станах част от O&M на именно тази длъжност. Преди тази седмица нямах никакъв спомен да съм гледал на O&M като на потенциален работодател.
Изброил съм и компании, за които не бих работил. За Intel бях брутално искрен: „Една от слабостите на Касанофф е, че не разбира компютрите. Той възнамерява да научи толкова, че да може да оцелее, но не повече. Не би се справил добре в технологично ориентирана организация.”
Имайте предвид, че съм писал курсовата си работа в края на мейнфрейм ерата. С идването на Интернет нагласите ми драстично се промениха.
Пробвайте се. Напишете и вие рефлективно есе за своето бъдещо „аз”.
Ето как завършвам своето:
Касанофф разработи „Теста на дядо”, който работи по следния начин. Когато е изправен пред ключово решение или възможност, той се поставя на мястото на себе си след 50 години. „Ще бъда ли доволен от това свое решение в края на живота си? Ще бъда ли удовлетворен, че съм живял живота си на макс, че съм бил мъдър и смел?”
„Тестът на дядо” разкрива житейската философия на Касанофф. Той не търси съвършен живот. Той просто иска да извлече максимална полза от възможностите и даровете, които му се предлагат.
Източник: Мениджър.нюз
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари