Абсолютният гид на вашите 20, 30 и 40 години

Мениджър нюз представя находчивите прозрения на Джеймс Алтъчър, блогър, автор на книги в jamesaltucher.com.

20-те

Моите 20 бяха абсолютно най-лошите. 

Предполагаше се, че всичко ще бъде вълнуващо. Най-сетне бях свободен от клетката. Никакви вече родители и учители. Можех да си съблека дрехите пред други хора (с тяхното разрешение). Можех да си намеря работа.

Можех да си изпълня всичките мечти. 

Но нищо не стана. Защото хората в техните 20 години като цяло не са добри в нищо. 

Научих толкова малко в университета (специализирах компютърно програмиране, после трябваше да запиша коригиращ курс по компютърно програмиране, след като най-накрая си намерих работа), че внезапно разбрах колко са били безсмислени четирите години там. Всъщност, те имаха и негативна стойност, заради натрупания дълг. 

Освен това, в моите 20 години си мислех, че бързам. Трябваше "да успея" и "да открия страстта си". 

В моите 20 някой ми каза: "Времето е пари". Затова изпуснатата възможност имала "цена". Така наречената "алтернативна цена", или "алтернативни разходи". 

"Алтернативната цена" е фраза, преподавана във всеки курс по микроикономика в университет. Никой обаче не използва микроикономиката отново след университета. Аз се специализирах в микроикономика. 

Времето не е пари. Парите аз мога определено да изгубя, но мога също и да ги направя. 

Но не мога да си направя време. Няма времева... машина (наистина не мога да сложа тези две думи една до друга), която изплюва още време, ако слагам в нея 5-доларови банкноти. 

Парите ми купуват храна, която да си слагам в устата. Времето е всичко останало. 

В моите 20 години аз не бях добър в нищо. Но си мислех, че съм. Защото когато бях в моите 20, аз бях също и глупав. 

Но това е ОК. В моите 20 избрах няколко неща, които да върша отново и отново, мислейки си че съм добър в тях. Писане, компютърно програмиране. И трето, когато имах разрешение - да си свалям дрехите пред друг човек. 

Не бях добър в нито едно от тези неща. Но се подобрявах малко по малко може би в едно или две, заради слапото повторение. 

Съвет: Иска ми се да бях избрал три до пет неща и да ги бях правил отново и отново. В 20-те си години избирайте само нещата, които не бихте имали против да повтаряте отново и отново. 

Не натискайте максимално за никой резултат. Просто правете нещата отново и отново без никакви очаквания. 

30-те

"Да притежаваш дом" е "университетът" на 30-те. Индустрия за ипотечно кредитиране на стойност 15 трилиона долара в Щатите хипнотизира обществото в мисленето, че "притежаването на дом е умна инвестиция", или че "имаш нужда от корени". 

Стремежът да си собственик на дом те поставя в капан, блокира хората на едно място, води до много самоубийства и взема на хората всичките пари. 

В моите 30 аз се уморих от вършенето на нещата отново и отново. Почувствах, че трябва да приключа. Или че съм "почти там". Или че съм "на прав път". 

В моите 30 се научих как да се провалям. В 20-те ми години не можех да се провалям. Всеки друг беше прекален глупав. Аз просто трябваше да се опитвам още и още. 

Но в 30-те си осъзнах, че съм бил често под общия знаменател на всички онези хора, които мислех за глупави. 

В моите 30 най-сетне научих, че съм точно толкова добър, колкото хората около мен. Че моята стойност е била добавената стойност на хората около мен. 

В моите 30 осъзнах, че няма такова нещо като една страст. Че трябва да преследваш много неща. Че трябва да преследваш неща, които създават щастие за други хора. 

Съвет: Ако сте заобиколени с добри хора и правите неща, които създават стойност за други, и диверсифицирате нещата, които правите, тогава ЕДНО от тези неща ще проработи. Понякога две. 

40-те

Уф. 40-те са много ужасни. Те наистина не струват изобщо. 

За едно е сигурно - не мога да ям вече. И не мога да имам никакъв стрес. 

Храна + стрес = остаряване. 

Разбира се, трябва да ядете. Но наполовина това, което сте яли преди. И стресът ще се случи. Но вие най-вече трябва да го игнорирате, или той ще ви убие. 

Ще ядете по-малко, като правите това, което обичате. Така няма да идеализирате желанията си да ядете повече. 

Имате по-малко стрес, като притежавате по-малко неща. 

В моите 20, 30 и 40 аз постоянно постъпвах глупаво във връзките си с хората, родителството, общуването с другите, поемането на рисковете и повечето от всички други неща. 

Но вече не ми пука. Осъзнаването е по-добро от това да ти пука. 

Съвет: В моите 20 мислех, че знам какво правя. В моите 30 бих направил всичко за пари. В моите 40 трябваше само да правя каквото обичам да правя. 

Открийте какво обичате, като се върнете към това, което сте обичали в 20-те си години, и дръжте очакванията ниски. 

50-те

Една жена веднъж завела сина си при Ганди и казала: "Ганди, можеш ли моля те да кажеш на сина ми да спре да яде сладко?". Ганди казал: "Върни се след 2 седмици." 

Жената завела детето обратно у дома, на стотици километри. Върнала се след 2 седмици. Ганди казал на сина ѝ: "Не яж сладко." 

Жената попитала: "Ганди, защо ме накара да мина целия този път до нас и после да се връщам след 2 седмици? Защо не го каза просто тогава?"

Ганди отговорил: "Преди да мога да кажа на сина ти да яде сладко, трябваше да спра да ям сладко."

Съвет: 50-те. Върнете се след 2 години.