Как да си майка на първокласник и да не откачиш

Личен опит

08 Ноември 2019 г.
Как да си майка на първокласник и да не откачиш

Илюстрация: Guliver / iStock

Предполагах, че училището и особено първи клас в живота на всяко дете е ужасно важно събитие, но не очаквах, че ще ми се налага като Робинзон всеки ден да нанасям резки „по оградата“:  

- на 20 септември си загуби буквара;

- На 30-и му откраднаха бутилката за вода;

- На 12 октомври се случи първия скандал със съученици;

- На 13-и не го взеха в кръжок по шах, защото нямаше бележка от лекаря;

- На 15 ноември пропусна учебните часове;

- На 19-и стоя гладен в училище;

- Сега има за домашно да нарисува малък дом – само така, без подробности.

Разбира се, за всичко това и аз съм виновна. Например, на 15 ноември трябваше да се сетя, че са разменени училищните смени, а също и не трябваше да купувам толкова модерно шише за вода. И с картинката на малкия дом може да се справим по-елегантно, не е кула, все пак...

Но имам още едно дете, а и ходя на работа. Затова, когато вечер седна да премислям как да изрежем от картон сини, зелени и червени квадрати с размер 1,5х1,5 см и да ги сложим в плик, който да прикрепим на задната корица на буквара (да не забравя да купя плик, който се побира там), просто слагам моя първокласник да ляга, пускам му да слуша приказка и сама хващам ножиците.

Но откъде през нощта да взема плик? 

В супера намирам прозрачен, през който шарените квадрати ще се виждат, и се заемам с изрязването. Слагам ги в плика, прикрепвам с телбод към буквара – получи се.

Утре ще рисуваме малък дом и едновременно с това ще приготвя сандвич „тюлен“ - ще увия парче сьомга в лист салата, ще ги мушна в питка и ще добавя малко крема сирене – всяко от тези действия е внимателно проследено от сина ми, той яде само домашна храна и отказва да се храни в стола.

Шише за вода вече нямаме, затова в раницата му ще сложа пластмасова бутилка с минерална вода. А, и буквара, с квадратчетата.

Трябва да уточня, че поначало първокласниците учат по 3-4 часа, затова се налага да прибера сина ми в 11.00, значи, едва ще успея да го заведа в училище, а дъщеря ми - на детска градина, ще прегледам работната си поща и отново ще се върна в училище.

Добре, че времето е хубаво и до училище отиваме с велосипеди, така че икономисвам време да шофирам в задръсването и да търся място за паркиране Важното е да не забравя каските - децата отказват да носят каски за безопасност, тъй като самите ние ги пренебрегваме.

А в училище нещо пак не е както трябва: сандвичът се е смачкал и натрошил, бутилката с минералната вода се е разляла върху панталоните му и те ще съхнат до четвъртия час, а квадратите в плика са се разсипали...

Учителката ме гледа съмнително: натрошен сандвич, мокра раница, пликът в буквара – смачкан, майка с каска – как може изобщо да ми поверяват дете?!

Отхвърлям малко работа, вземам детето и го водя в поликлиниката и после пак в училище, защото той обожава да играе на шах – наложи се да взема медицинска бележка, за да тренира този вид спорт!

Попълваме заявлението, направихме копие от свидетелството за раждане и отидохме пак в училище. Но оста на предното колело на моя велосипед се изви и рискувам да си счупя врата, докато се добера до гаража. В това състояние не можем да вземем дъщеричката ми от детска и да я заведем на танци.

После бързахме много, затова и се случват доста необичайни събития:

- ритам сламената табуретка и тя се чупи; 

- разливам лепило (300 мл); 

- одрасквам леко колата;

- удрям си главата във вратата на гаража.

„Виждаш ли колко е важно да носим каски“, казвам на сина ми.

С него понамазваме табуретката с остатъците от лепилото и бързаме за дъщеря ми и за танците, а там, както и предполагате, също има драми: забравили сме балетните обувки, пачката не ѝ става. А и аз имам тепърва да работя, но добре че е петък... Петък! Петкан спасява Робинзон!

Рита Басманова  

 

 

Да поговорим

Някой ден ще имам син...

Да поговорим

Когато решиш, че си лоша майка

Образование

Самостоятелният първокласник

Още от

Уестън Кейдж със съпругата си. Снимка: Instagram

 

Синът на Никълъс Кейдж се ожени за четвърти път

Том Ханкс и Рита Уилсън. Снимака: Getty

Том Ханкс и Рита Уилсън празнуват муселинова сватба

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Бременна е поставила ръце на корема си. Снимка: Shutterstock

Дете гризе месо от шишче. Снимка: Shutterstock

 

Уестън Кейдж със съпругата си. Снимка: Instagram

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Бременна е поставила ръце на корема си. Снимка: Shutterstock

Здраве

Момче или момиче: външните белези, които издават

Ако искате да имате отговор, пред видеозонът да го покаже, ето няколко идеи

Уестън Кейдж със съпругата си. Снимка: Instagram

 

Заедно

Синът на Никълъс Кейдж се ожени за четвърти път

Уестън Кейдж и Дженифър Алекс Кантър сключиха брак в Бевърли Хилс

Дете гризе месо от шишче. Снимка: Shutterstock

 

Здраве

От каква възраст децата могат да ядат скара и барбекю

Как да приготвим печеното за малчуганите, за да е най-полезно, разказва гастроентеролог

Том Ханкс и Рита Уилсън. Снимака: Getty

Заедно

Том Ханкс и Рита Уилсън празнуват муселинова сватба

Актьорът трогателно поздрави съпругата си за 37-ата им годишнина

Кафе, разтворена книга и букет от люляк. Снимка: Shutterstock

Има полезни начини да подобрим представянето на детето в училище.

Снимка: Shutterstock

Образование

10 неща, които подобряват ученето в училище

Доказано от учените: Ето какво помага на децата да повишат своя успех

Момиченце подрежда къщата за куклите. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

С играчките детето пресъздава различни житейски ситуации

То показва не само това, което вижда, но и личния си опит: какво научаваме