Психолог обяснява кои черти на характера детето наследява от родителите
Снимка: Getty
Родителите първи забелязват, че от най-ранна възраст детето проявява характер.
Едно бебе лежи тихо в креватчето и разглежда играчките, друго упорито настоява да бъде носено из апартамента на ръце, за да може „да изучава“ света наоколо.
Потенциалните холерици ще плачат възмутено при всеки външен стимул, флегматиците ще реят поглед в тавана.
Как се формира характерът? И колко семейни скандали избухват след репликата: „Да, той е мързелив / безотговорен / арогантен като баща си!
Психолозите са категорични: обвиненията са безсмислени. Не можете да вървите срещу природата.
„Няма ген за доброта, проклетия или алчност.
Но гените определят чувствителността ни към хормоните, а те от своя страна контролират емоциите “, обяснява семейният психолог Виктория Вербенкор.
Просто казано, ако едно дете е пирстрастено към джаджите, най-вероятно то има високи нива на допамина. И обратното, дефицитът на този хормон опредеря домошара, за когото всяка промяна в средата е стрес и проблем.
“Заредените“ с окситоцин проявяват привързаност и емпатия. За тези деца, а по-късно и възрастни, семейството винаги ще бъде на първо място.
Ако детето е агресивно, тогава тестостеронът бушува в него.
А този, който се радва на живота през цялото време, е пълен със серотонин.
А ролята на средата
Гените и хормоните определят базови черти на характера. Той обаче може да се промени с течение на годините, въпреки, че геничният набор остава един и същ.
Какво друго оказва влияние и защо характерът на детето зависи от характера на близките му, както и от средата, в която расте?
„Ние не само храним и защитаваме детето, ние го възпитаваме. Говорим с него, учим го на езика, предаваме нашите ценности и възгледи, вярвания и нагласи. От това как родителите взаимодействат с детето, зависи каква връзка то ще формира със света, с околните предмети и хора. С течение на времето именно отношението към хората и предметите става основа за появата на емоции. Емоциите от своя страна определят отношението му кам света“, обяснява психологът.
Да обобщим: има характер, има и темперамент. Характерът, според експерта, е система от "сравнително постоянни свойства на психиката". Те определят поведението на човек и как той взаимодейства със света. Характерът се формира през целия живот. И човек не го наследява, той се формира и развива, включително и под влиянието на обществото.
Темпераментът пък се предава по наследство
и зависи от нервната система.
„Темпераментът определя само чертите на психиката и поведението на хората, които не могат да бъдат оценени като добри или лоши . За характера, напротив, може да се съди по действията му, независимо от конкретните обстоятелства“, подчертава Виктория Вербенко.
С други думи, ако човек е експлозивен сам по себе си, това е темперамент. Дължи се на гените и хормоните, които той наследява. Ако направи някои лоши дела, това вече е плод на възпитанието или на лошо околно влияние и т.н.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари