Груба дума, обида, навикът да критикува, незаинтересованост – така насаждаме психологически проблеми у децата (част 1)
Бащо носи на гърба си момиченце. Снимка: Getty
Отношенията в семейството не винаги са безоблачни и вероятно най-трудната задача е да се научим да общуваме помежду си с уважение, зачитайки границите и приемайки събеседника такъв, какъвто е.
Ако семейството има навик за словесни престрелки, критика, ако възрастните определено дават лош пример на детето, понякога обиждат и дори нараняват с дума, хлапето попива този модел на поведение.
От баща си се учим на много ценни качества: да уважаваме себе си, да приемаме своите плюсове и минуси. За съжаление, не всички татковци успяват да изградят здрави, добри отношения с детето. И често това се случва поради взискателността на родителя.
Децата обаче не са развили в достатъчна степен някои механизми за оценка и все още не могат да преценят ситуацията по начина, по който го правят възрастните.
Какви са признаците на токсичния баща обяснява психологът Татяна Соколова.
„Ти си момиче, а не уличница“
„Какво хленчиш като лигла“
„Държиш се като примадона!“
Бащата слага „етикети“ на детето си по различни причини. Може да е воден от миналия си опит, от начина по който той е бил възпитаван, от лични амбиции и висока тревожност или от стремежа си да постигне идеала.
Разбира се, той трябва да следи речта си и да не допуска подобни квалификации.
Детето възприема всички епитети по своя адрес твърде буквално. Това му причинява различни чувства – твърде вероятно гняв и тъга, които е възможно да го следват през целия му живот и да му пречат да постига целите („Все още няма да успея, аз съм лош / лоша“).
„Само с глупости се занимаваш, прави нещо смислено!“ .
„Ти не рисуваш, а драскаш. Нека ти покажа как се прави.“
Подценяването е скрита агресия, неуважение, отблъскване на детето. В очите на татко си то трябва да е по-високо, по-силно, по-бързо във всичко, за да докаже, че е достойно за любов.
Резултатът е, че особено тези в предучилищна възраст развиват невротични реакции. Най-често това се случва, когато родителят не се опитва да изясни както собствените така и неговите емоции, а дава оценки.
„Първо си се обадил на майка си, което означава, че я обичаш повече.“
"Ако ме обичаш, обади се и говори с баба си."
Подобни изявления издават собствената ви несигурност. По-добре е да перифразирате, например: „Обичам те толкова много и съм много щастлив, когато ми се обаждаш“.
Така можем да се надяваме, че детето ще бъде уверено в чувствата на родителя, което означава, че ще расте уверено и ще може в бъдеще, в стресови ситуации, да разчита на чувствата си.
Снимка: Getty
Вменяване на вина
„Работя по цял ден, за да ти осигуря комфортно детство, но ти не го оценяваш.“
„Трудно ли ти е да разбереш колко съм уморен след работа?“
„Заради теб не отидох на футбол ( среща с приятели, игра на карти).“
Зад тези фрази се крие вик за помощ (на възрастните също им е трудно).
Трябва да разберете, че детето е беззащитно – то не може да поема вината за това, че нещо в живота на родителя се е объркало и не е наред.
Ако татко е в лошо настроение, проблемите са се натрупали и е разстроен, тогава е по-разумно да обясни това на детето, без да прехвърля отговорността. Нека просто каже: „Днес съм много уморен, остави ме да си почина малко и тогава ще направим това, което ти искаш.”
Критиката засяга самочувствието
„Ти си мързелив човек, какъвто светът не е виждал, нищо няма да постигнеш. Нищо няма за излезе от теб.“
"Такива дебеланковци като теб не ги вземат за футболисти."
„Какъв космонавт ще ставаш, ако те е страх от тъмното!“.
Критиката наистина е важна, но неправилното ѝ изразяване понякога наранява детето и потиска мотивацията за действие.
Ако видим, че синът или дъщерята имат трудности в общуването или изразяването на емоции, тогава може да му предложим помощ за разрешаване на проблемната ситуация.
Важно е внушите на хлапето, че всичко може да бъде решено, че има изход, че може да допуска грешки и да ги коригира.
(Следва продължение.)
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари