Понякога самата тя подклажда страха от изоставяне
Снимка: Getty
Страхът от самота е естествен етап от развитието на бебето като личност. Освен това до 1,5-2 години е косвено доказателство, че детето се развива нормално и осъзнава, че майката е друг човек и има риск да остане без нейната закрила.
Подобно откритие отначало плаши бебето и го кара да следва любимия си човек навсякъде, без да го изпуска от поглед.
На 2-2,5 години прекомерната зависимост на бебето от майката свършва и до 3-годишна възраст то вече може да се справя без възрастния, поне за известно време, обяснява детският психолог Мария Аралова.
Ако то все още не се пуска от ръката на майка си, плаче дори при кратка раздяла, не оставя и за минута родителите да се отдалечат, това е сигнал, че физиологичният страх е станал обсебващ и може да се развие в невротичен.
За да избегнете усложнения, трябва да разберете причините за това поведение възможно най-скоро. И да го научите
как да не приема раздялата така болезнено
Понякога самите родители провокират "зависимостта " на детето: тревожни са и от време на време проверяват дали всичко е наред, постоянно го наглеждат и не го остават само и за секунда.
В този случай възрастните трябва да се опитат
да намалят свръхзакрилата
и да насърчават опитите на малчугана за самостоятелност и желанието му да изследва света около себе си.
Струва си научите хлапето на самостоятелни занимания и игри от 1,5-2 години.
Когато тръгвате към другата стая, просто се уверете, че е седнало на безопасно място и е увлечено в интересна дейност.
Например, предложете му да нахрани мечето, докато гладите прането в хола.
Оставяйки го само, не слушайте всяко шумолене и не стойте зад вратата.
Когато чуете скимтене, кажете високо и спокойно: „Тук съм, веднага идвам“.
Ако то бързо се успокои, продължете да си вършите работата. Ако мрънкането прерасне в рев, разберете каква е причината за тревогата му.
Може би количката му се е търкулнала зад дивана или то иска вода. След като решите проблема и отстраните дискомфорта, включете спокойна музика или приказка и отново излезте от стаята.
Постепенно увеличавайте времето на отсъствие, но винаги бъдете готови първия сигнал за тревога да се появите на прага.
Снимка: Getty
Уверете детето, че не е само
Някои деца са много притеснени, когато дори за няколко минути изгубят от поглед любимия човек, тъй като им се струва, че раздялата ще продължи завинаги. Говорете със семейството си за това.
Когато излизате от дома, детето не трябва да се чувства самотно, нито татко или баба трябва да напуснат работа, за да измислят забавна програма и да го развличат непрекъснато. Просто те трябва спокойно да подхранват увереността му, че мама определено ще се върне.
Игрите ще помогнат. Покажете на хлапето, че предметите и хората могат както да изчезнат от зрителното поле, така и да се върнат в него.
Скрийте се зад вратата или зад дивана и попитайте: "Къде съм?"
И след това с усмивка се покажете и кажете: „Ето ме!“
Времето, когато майката отсъства от дома, трябва да се увеличава постепенно.
Започнете с няколко секунди и постеренно през седмицата го удължете на няколко минути.
За да го накарате да се чувства уверено по време на криеница, постоянно го питайте: „Къде отиде мама? Къде е мама?“
Ако то все още е много нервно, можете да скриете само лицето си, като го прикриете с длани или възглавница. Същото може да направите и с любимата му играчка.
Когато детето свикне с подобни трикове, ще му стане много по-лесно да издържи кратка раздяла.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари