Не винаги това е доказателство за висок интелект
Снимка: Guliver / Getty
Не всички деца в предучилищна възраст обичат да задават въпроси: някои са по-склонни непрекъснато да бъбрят, други са по-мълчаливи. Често бърборковците изглеждат по-зрели и интелигентни в сравнение с другите деца. Дали това е така, разказва психологът Светлана Иевлева.
Струва си да поговорим малко с такова дете. Тогава става ясно, че то не притежава никакви специални знания, нито е по-интелигентно от останалите хлапета на неговата възраст.
Бърборкото много обича да се намесва в разговора на възрастните, да изразява своето мнение, преценки, да дава съвети, да убеждава или просто да преразказва чути истории.
Това поведение обикновено не се счита за проблем. Е, с изключение може би на родителите, които просто са уморени неговата словесна активност: „Не можем да си говорим вкъщи, без детето да се намеси. То коментира всяка тема, спори, прекъсва, за да каже своето мнение."
И мама, и татко интуитивно, за да се спасят от терора, просто го игнорират.
„Намерих начин да „общувам“ – не слушам, а само кимам и вмъквам „а-а“ от време на време. Но съчувствам на учителките в детската градина. Вероятно не им е лесно да общуват с моето дете - то не позволява на никого да каже и дума.“
Не бива да се притеснявате за възпитателите – те имат свои собствени методи на работа. Но като родители, трябва да слушате детето, поне за да разберете причините за непрестанното му бърборене.
Снимка: Guliver / Getty
Да приказва "като възрастен"
Много често именно най-голямото дете в семейството има подобен модел на поведение.
Учителите в началното училище винаги "разбират" деца, които имат по-малки братя и сестри: по-големите реагират по-смело в класната стая, по-охотно общуват с учители и съученици.
При тях има един проблем - невъзможност да се концентрират, когато трябва да слушат. Те непрекъснато се стремят да контролират случващото се, обръщат повече внимание на другите, вместо да се занимават със собствените си дела.
Между другото, това се случва и с единственото дете в семейството.
Обикновено родителите харесват, когато то се държи като възрастен, подкрепят и развиват такива качества като благоразумие, интерес към теми за възрастни, споделят с него проблемни ситуации в работата и в личния си живот ... Дори си сменят ролите (“Само ти можеш да ме успокоиш!").
Не си струва да спекулираме с темата „ти си възрастен“. Нека то се държи като дете на съответната възраст. Има време да порасне.
Словесната активност е по-честа при по-големите деца в семейството. В края на краищата, дори и разликата във възрастта между двете да е малка, едното трябва да поеме ролята на „по-голямо“ и да се държи съответно: „успокой сестра си, измисли нещо“, „кажи ѝ защо не можеш да направиш това, ти си вече голям“, „ти си по-голям“.
Бъбри, за да се успокои
Тревожните деца също може да са твърде приказливи. Това е техният начин да се успокоят, да се почувстват уверени. Всъщност възрастните в състояние на тревожност често се държат по същия начин - говорят много и на различни теми, включват телевизора и обсъждат събития.
Но докато поведението на възрастните е обяснимо, смятаме, че детето често, когато е тъжно, е мълчаливо. Ако говори без спиране, по различни теми, тогава вероятно всичко е наред. Да, но... не винаги.
Трудно е да се каже предварително, кое дете ще е мълчи и ще се оттегли в себе си когато е тревожно, и кое, напротив, ще говори твърде много. Но винаги е възможно да се разбере от речта му, че то изпитва безпокойство.
Обикновено тогава то се опитва да говори без паузи, понякога така, че е е трудно да се забележи как преминава от една тема към друга, смесва реалност и измислица, съчинява си продължения. То се опитва да не задава въпроси, но в същото време иска постоянно да държи вниманието на възрастите („Защо, мамо?“).
Успоредно с това то обикновено е превъзбудено и развълнувано, така че родителите често призовават детето просто да млъкне, да се занимава с нещо. Всъщност то просто трябва да бъде успокоено, че „всичко ще бъде наред“ и да му дадете да разбере, че възрастните ще се погрижат за всичко.
Снимка: Guliver / Getty
Бъбривостта може да бъде начин детето да прикрие своята несигурност или тревожност. Обсъждайте с него тези теми, които го тревожат, като същевременно обръщате голямо внимание на неговите чувства.
Бъбривостта като признак на хиперактивност
Хиперактивните деца също говорят много, а останалите признаци може да не са толкова забележими. Ако например то непрекъснато получава забележки и наказание за лошо поведение, може да се научи да се сдържа. А след това да насочи цялата си енергия към бърборенето.
Речта на хиперактивното дете е много непоследователна. То скача от една тема на друга, лесно се разсейва. Трудно му е да се вслушва дори в себе си.
Като цяло речта му често прилича на спор: то описва обичайни събития с повишен дори агресивен тон.
Родителите на такова дете трябва преди всичко да следят собствената си реч, защото хиперактивността много често е проблем за цялото семейство. Възрастните по същия начин, с повишен тон говорят, постоянно се оплакват, коментират всичко, което се случва наоколо. Може да им е трудно да променят стила на поведение, но именно това е основното условие, за да помогнат на детето си и да намалят неговата хиперактивност.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари