Какво не знаем за „цифровите“ деца
Младежи с телефони. Снимка: Guliver / Getty
Сигурно сте чували за поколението Y (Generation Y или Millenials - милениали). То е най-изследваното. Сега неговите представители са между 16 и 29 години и именно те са платежоспособната част от интернет аудиторията.
„Цифровите майки“ също са от това поколение. Те обърнаха обичайните ни представи за това как се управлява и продава.
Сега идва поколението Z - деца, родени от началото на 2000-те, които са под 18 години. Традиционно те се считат за наследница на поколението Y. И това е първото наистина цифрово поколение.
Ето едно проучване, което анализира поведенческите характеристики, нагласи и ценности, страховете и очаквания на поколението Z. То е проведено с деца и младежи на възраст от 5 до 25 години. Направени са и интервюта с родители и експертни учители.
Децата буквално от раждането си са онлайн - по-лесно е да се запознаят там, да потърсят информация, да купят нещо в мрежата. Почти във всеки клас днес има ученик, който познава компютърните науки по-добре от учителя си.
Поради факта, че децата от поколение Z не се разделят с електронните си устройства, те трудно превключват от онлайн на офлайн. Те почти никога не са и не обичат да бъдат сами. Социалното взаимодействие продължава и, когато са извън мрежата.
Всичко тече, всичко се променя ... Те нямат стабилни предпочитания, нито „отдаденост“ на марки, стилове. Това, което им е харесало вчера, утре излиза от списъка с предпочитания.
Всеки е уникален и с това знание те взаимодействат помежду си. Основното за това поколение е да намери своя път. Интересното е, че „правилният избор“ за тях е въпрос на живот и смърт. Но тъй като има много пътища и много разклонения по тях, те могат да избират само един и да тръгнат само веднъж.
Снимка: Guliver / Getty
Те възприемат кратка и предимно визуална информация. Успяват да се концентрират върху един обект средно за 8 секунди. Те възприемат информацията на малки „концентрирани“ дози . В същото време поколението Z постоянно е в процес на саморазвитие и поглъща много разнообразна информация.
Много истории в онлайн медиите разказват за шеметен и бърз успех.
Постепенният напредък към целта е неприемлив за това поколение. За тях успехът не се свързва толкова с материално богатство, колкото с екшъна и удоволствието от живота.
Те не оценяват като успех, ако човек е работил през целия си живот работа, която не обича и не му е по сърце, но е спечелил положение и пари. За тях това е провал.
Думите „кариера“ и „престижна работа“ на практика не са привлекателни за поколението Z. Те не са готови да „работят усилено“ в името на кариерата. За тях работата трябва да бъде забавна, печеливша и да не отнема много време. Това, което на нас ни се струва мечта, за тях е постижима норма.
Най-вероятно това поколение ще се стреми към алтернативни форми на заетост (на свободна практика, работа от разстояние и т.н.) и ще прекрои пазара на труда.
С това поколение родителите градят партньорски отношения. Те знаят за теорията на привързаността, хвалят постиженията на децата си и не ги „пречупват“. И въпреки това те не са последната инстанция за децата. Те говорят за себе си като за „объркано поколение“.
Преди това родителите са били строги, не са давали избор, а просто са казвали какво трябва да бъде направено. Сега децата сами вземат решения. Така свободата се оказа ограничение. За новото поколение няма ясни ориентири, а пътят на родителите им изглежда монотонен и скучен. В същото време конфликт между поколенията няма.
Изграждането на добро, щастливо семейство е по-важно от професионалната реализация. Това поколение открито заявява, че обожава родителите си. То има по-скоро традиционен възглед за взаимодействието на половете: едно момиче трябва да е скромно и да отглежда деца, а мъжът да осигурява семейство.
Те очакват похвала за всяко действие на възрастен. Признанието се измерва със социалната им популярност.
Родителският модел на възпитание, при който акцентът пада върху насърчаване и „вяра в детето“, обаче оказва положителен натиск върху младите хора. Но страхът, че не могат да оправдаят очакванията, е голям.
Далечното бъдеще изглежда непонятно и плашещо за съвременните младежи. Те планират само в краткосрочен план - завършване на училище, постъпване в университет. Страхуват се от монотонност и от факта, че зрялата възраст ще се окаже обикновена, без ярки емоции.
На първо място, те искат да направят своя живот и живота на близките си удобни. Очакват от бъдещето: „нормален живот“, „щастие“, комфорт, благополучие, спокойствие. Не си поставят глобални цели.
Следващото поколение ще започне да се ражда след поколението Z около 2023-2024.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари