Как да направим това – ето няколко грешки, които не бива да допускаме
Снимка: Shutterstock
Когато възпитаваме децата, ние искаме преди всичко те да се чувстват обичани и щастливи, да растат спокойни и уверени, да се насладят на своето детство.
Но в стремежа си да направим всичко това, често допускаме и грешки.
Ето останалите правила, които е добре да знаем, ако искаме да бъдат наистина щастливи.
6. Оставете децата да експериментират
Приемането на децата такива, каквито са, е златният принцип, който ги кара да се чувстват винаги уверени, силни и способни. Независимо дали са малки, тийнейджъри или вече на прага на своя самостоятелен живот.
За да се случи това обаче трябва да им подадете ръка от съвсем малки. Оставете ги да експериментират и се учат чрез играта, като избягвате твърде рационалните обяснения.
Ако например, детето поиска да докосне тенджерата върху котлона, а вие не му давате, защото знаете, че ще се опари, безполезно е да му обяснявате причините. То трудно ще ви разбере и рано или късно може тайно от вас да пробва.
По-правилно е да го оставите да опита и само да разбере защо не бива да прави това. Разбира се, с малко тактическа подготовка предварително. Когато сложите тенджерата и тя се нагрее, но не до степен, когато може да изгори кожата, но да е по-топла от нормалното, го подканете да я докосне леко. То няма да се изгори, но и усещането няма да бъде приятно. Затова няма да опита втори път.
Така ще задоволи любопитството си, защото ще провери на практика как стоят нещата. В същото време ще научи важен урок. А вие няма да спрете неговата любознателност и по този начин няма да му навредите в бъдеще, когато това ще е важно за него.
Снимка: Shutterstock
7. Избягвайте острите реакции, когато то се тръшка
Тръшкането е период, през който почти всички деца минават. Преди да се ядосате и да се поставите на същото ниво като него, запитайте се какво ви е избягало, какво то иска да ви съобщи по този начин, какво може би сте сгрешили при взаимодействието си с него. Това се отнася не само за по-малките деца, но и за тийнейджърите.
Бъдете възможно най-неутрални и вместо да се ядосвате, опитайте да си отговорите на въпроса: „Защо прави това? Ако бях на негово място, бих ли искал някой да ми се ядосва и да не ме разбира, или бих предпочел да бъда разбран и той да ми помогне?“
8. Дайте им качествено време
По-добре два часа, прекарани с децата пълноценно и отдадено, отколкото цял ден скука, която да натрупа усещане за неудовлетвореност. Затова, когато играете с детето, играйте с цялото внимание, на което сте способни и се насладете на времето, прекарано заедно.
Ако имате важна работа, помислете как да го включите в нея, за да превърнете и това време в игра. Така и двамата ще бъдете доволни.
Важното е да не оставяте детето да мисли, че зареждането на пералнята или приготвянето на вечерята са по-важни от него. Трябва винаги то да е преди всичко друго.
9. Бъдете авторитетни, а не авторитарни
Харесвате ли налагането и ограничителните задължения? Детето ви също не ги харесва.
Авторитарното родителство ражда необходимост от бунт и престъпление, докато авторитетното може да се възприема като водачество, подкрепа и разбиране. То подхранва чувството за доверие.
За да се случи на практика това, не забравяйте следното:
- Винаги питайте детето си за причините за поведението му и му давайте добри примери от реалността, които то може да следва;
- Дръжте се безупречно, за да сте добър пример за него;
- Слушайте го, приветствайте го и общувайте по начин, който то да оцени. Уважението към родителя е истинския инструмент за ефективно възпитание. Не е нужно нищо друго, за да бъдете чути;
- В случай на емоционален стрес, просто се „поставите“ на негово място, за да усети то вашата подкрепа – това ще му помогне да се научи да се изразява свободно.
Снимка: Shutterstock
10. Обърнете внимание на страховете му
Независимо дали е дете или юноша, то все още няма вътрешната зрялост да се изправи пред онова, което го плаши. Подиграването или неглижирането на страховете му, не помага да ги преодолее, а точно обратното – така те още повече се задълбочават.
Можете да замените класическото „Това са глупости, няма от какво да се страхуваш“ с по-градивното „Разбирам много добре защо се страхуваш толкова? Как мога да ти помогна?“
В крайна сметка разрешаването на страховете на детето зависи от неговите родители. Така че вие сте хората, които трябва да ги прогонят и да му помогнат да ги преодолее. По този начин то ще знае, че винаги може да ви се довери, а вие ще бъдете винаги до него, за да го подкрепите – дори и в най-трудните моменти, дори и след като навърши 21 години.
По материали от Nostro figlio
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари