Играй с мен

Как да убедите сам себе си и да се мотивирате да играете с детето и защо трябва да го правите - казва американският блогър Клинт Едуардс и баща на 3 деца.
Ето неговият разказ.

Признавам, че ми харесва да играя с децата си в около 90 процента от времето.
Има три неща, които наистина ме кефят - обичам например да играя топка, да ритаме на двора с десетгодишния си син или да помагам на тригодишно да строи с Лего къщичка за прасенцето Пепа.
Ами останалите 10 процента? Е, може да има трудности.
Понякога след 12-часов работен ден наистина не ми се играе на „Морски шах“.

Всъщност мразя настолните игри

Намирам ги за скучни и просто не им се радвам. Но въпреки неприязънта ми към „Морския шах“ и всички настолни игри, все още играя. Просто, малко се изневерявам при всеки бавен ход и затова прилагам хитър трик: оставям детето да уцели корабите ми, така играта свършва бързо.
Синът ми печели увереност от победата над татко и аз мога по-бързо да сложа край на страданията си. Печеливша стратегия, нали?
За тези, които не обичат да играят с децата си, има интересни новини за ползата от това.
През последните години Ikea издава годишни отчети, които обхващат всички видове игри. Ето някои интересни факти, които ще ви накарат да се замислите.

Снимка: Guliver / Getty

Играта е доста сериозно занимание

"Толкова сериозно, че направихме някои от най-големите изследвания в света на игрите.
Прекарахме осем месеца в интервюиране на над 300 души в Германия, САЩ и Китай редовно, за да проучим как и защо играем."
Докладът съдържа доста интересна информация за това защо играем, колко важна е играта и затрудненията, които срещаме докато играем. 
Разделът, който привлече вниманието ми, се нарича "Как да играем заедно?" Проучването определя шест различни форми на игра и кой стил е от полза както за родителя, така и за детето.
Например „свободният стил“ е, когато детето просто следва собствените си цели в играта.
Това обикновено означава, че родителят е в неприятна ситуация – хлапето създава правила, а вие сте обречен да научите, че всички те всъщност не се основават на равенство, а работят единствено и само в полза на за вашето дете.

Оказва се обаче, че този тип игри носят полза за всички участващи

Според изследването свободният стил „изгражда увереност и насърчава хлапето  да взема решения. Също така позволява на възрастните да се върнат в детството (в добрия смисъл на думата), като гледат на света през неговите очи, генерирайки нови идеи. 
Друг пример е „нестандартният стил“ , който може да се нарече арт игра. Това е, когато детето ви създава зловеща (творческа) бъркотия на кухненската маса с бои и листове хартия. В даден момент вие, представяйки се за изкуствовед с доста разкрепостен вкус, получавате възможност да оцените чудесно изпълнена рисунка или колаж.
Този „нестандартен" вид игра, насърчава по-креативно мислене, позволявайки на възрастните и децата да използват своето въображение, което излиза от рамката на правилата“.

Наистина нашият свят е свят на правила, но именно въображението трасира пътя към иновациите и нестандартните решения.
Естествено, учените анализират и ползата от традиционните игри. Това са игри, в които има строги прави, например шах или омразния ми „Морски шах“, „Не се сърди човече“ и други.
"Този тип игра обединява семейството и помага на възрастните и децата да се съсредоточат, да се отпуснат и да решат проблемите творчески", пише в доклада на Ikea (2017 г.)

Снимка: Guliver / Getty

Колкото и да не ми харесва да играя настолни игри, след като прочетох това, чувствам,че съм мотивиран да се заемам с тази задача по-често. Въпреки че, разбира се, не е любимото ми занимание.
Изследването също така анализира предимствата на игрите, в които децата строят и изграждат, играят с пясък и кал, повтарят определени движения - например, една популярна игра сред американските деца, в която един играч трябва да стъпва на полета на същите цвят и със същия крак като друг играч...

Всяка игра е от полза както за децата, така и за родителите

Но представете си: вечер си прибирате уморен след дългия работен ден, а децата искат да си играете, защото скучаят и с нетърпение ви очакват.
Последното нещо, което искате да направите, е да клекнете пред настолна игра или да се впуснете в някаква импровизация, където правилата, с напредване на времето, непрекъснато се променят. Признавам най-откровено, че понякога предпочитам да имам малко време за себе си, вместо да играя игра, която все още не е измислена.
И ако сте като мен и се нуждаете от допълнителна мотивация, помислете за тези ползи. Това ще ви помогне да преборите мързела и да сте щастлив, че сте толкова готин и всеотдаен родител.

Мона Василева