Тийнейджъри в локдаун и след края на карантината

Месеци след края на карантината, много тийнейджъри отказват да напуснат защитения свят у дома, предпочитайки виртуалното общуване с връстници, показват различни проучвания. Специалистите определят това състояние като локдаун (заключване) – термин, заимстван от спорта (от боксовия нокдаун, но в случая lockdown). Коя е причината, доколко е тревожен този феномен и как да реагираме, ако се сблъскаме с такъв проблем?

Статистиките показват: по време на карантината, дистанционното обучение и виртуалните срещи с приятели, 1 от всеки 3 деца е било активно пред екрана на своя компютър в продължение на 14 часа на ден. Ситуацията не е кой знае колко променена и след края на извънредното положение, особено за децата в тийнейджърска възраст. Те съвсем съзнателно са продължили своето блокиране, изолирайки се от връстниците си и реалния свят.

Според проучване на Националната асоциация за технологични зависимости (Di.Te) в Италия, проведено сред над 9000 деца на възраст между 11 и 21 години, 35% от анкетираните са признали, че са онлайн между 11 и 14 часа на ден. За сравнение - преди карантината само 15% са отделяли до 10 часа на общуването в интернет.
Ситуацията в останалите страни не е по-различна и това е видно от други подобни проучвания.

Видеоигрите и Instagram са отдавна популярни сред тийновете. Но покрай карантината друго приложение се изкачи стремглаво на върха – социалната мрежа TikTok, която дава възможност да изразите себе си, често по много забавен начин, с кратък видеоклип, фонова музика и танци.

Кои са рисковите групи?

„Въздействието върху семейния живот може да бъде катастрофално“, коментира д-р Франческо Маркиано, психотерапевт и бивш почетен съдия в Съда за непълнолетни и Апелативния съд в Торино. Според него това провокира към отчуждаване, все по-труден диалог с детето, благоприятства напрежението и сблъсъците в дома.
В основата на подобно поведение са несигурността и чувството за неразбиране от страна на членовете на семейството, което изпитва тийнейджърът.
Най-засегнати са децата, които в реалния живот са по-чувствителни, по-лесно раними и тези, за които домът е своеобразна крепост срещу външните фактори. Не е изненадващо, че дори след като получат възможност да излязат навън, те реагират чрез оттегляне и самоблокиране.

Снимка: Guliver / iStock

Те обаче не са единствените потърпевши. Това е ефект, породен от продължителното и принудително социално дистанциране. В повечето страни отчитат тревожен факт на пристрастяване към интернет в периода март и април, който не стихва и след тези месеци. А предстои есента, която се очаква с тревога и притеснение пред една евентуална нова атака на вируса, последвана от нова карантина, което още повече би задълбочило проблема.

В действителност, ако от една страна интернет е запазил социалното взаимодействие, от друга - 90% от населението е прекарало много време за консолидиране на рисков навик, смятат психолозите. Според тях това е родило нов вид поколение - на „дигиталните жители“, които се движат с лекота във виртуалния свят и заменят физическата комуникация с дигитална. Това обаче се оказва проблем в някои случаи, а най-засегнати са децата. По време на карантината, те открито злоупотребяваха с мрежата – както по образователни, така и по развлекателни причини. Времето, прекарано в интернет обаче провокира нарастване на негативните емоции като гняв и тревожност. И не само. Част от здравословните последици са: депресивни състояния, безсъние, хранителни разстройства.

Правилна и неправилна реакция

Родителите се оказват изведнъж в изключително неудобно положение. Мнозина реагират драстично, като изключват компютъра или налагат строги графици за използването му, които след това са трудни за изпълнение. Но скриването зад никакви или категорични забрани за употребата на всичко, свързано с технологиите, може да създаде убеждението, че възрастните не са еталон, особено в такъв деликатен момент на растеж.

Родителите трябва да избягват да реагират срещу виртуалния свят, ако не го познават добре. Не бива да действат и чрез тривиализиране, което би породило недоверие у подрастващите и би увеличило риска от разрушаване на връзката с децата, понякога и безвъзвратно, предупреждават специалистите. Вместо това е по-полезно да се опитат да разберат как протича онлайн животът на техните тийнейджъри. Пренебрегването би довело до това да ги оставят сами да управляват важен аспект от ежедневието си и да се чувстват безсилни, ако възникнат някакви проблеми.

Стимулирайте 5-те сетива и станете от стола

Хипервръзката е един от страничните ефекти на пандемията, с която родителите трябва да се справят, въпреки че те сами по себе си също не са освободени от този проблем. Реакциите към карантината от страна на децата в такава възраст също не са еднакви. Има деца, развили истинско отвращение към технологиите. Повечето обаче са злоупотребили и продължават да го правят, отказвайки се от използването на всичките пет сетива, които притежават. Пред екрана на компютъра „работи“ основно зрението. Но ако това поведение е било оправдано по време на карантината, месеци след нея е вече тревожно, тъй като повишава риска от различни проблеми. Затова родителите са онези, които трябва да насърчат младите хора да излязат от състоянието на локдаун. Един от начините е като предложат приятни занимания и алтернативи на престоя в закрити помещения, които благоприятстват груповия живот и преоткриването на контакта с природата. Те трябва да стимулират и петте сетива, да открият мотив, който да накара детето да стане от стола.

Синдромът Хикикомори

Има праг, над който проблемът придобива по-сериозна конотация. Това е Хикикомори - японски термин, който се използва в случаите, когато момче или момиче реши да се оттегли от социалния живот за дълъг период (от няколко месеца до няколко години), да се заключи у дома и да се лиши от всякакъв вид пряк контакт с външния свят, понякога дори и с родителите си. Това е явление, което засяга млади хора от по-висока възрастова група - между 14 и 30 години, главно мъже (между 70% и 90%), но и момичета.

Хикикомори все по-масово се разпространява и на Запад. Тази свръхизолация е следствие от силните очаквания към детето, социалния и семейния натиск върху успеха му в училище, стремежа да превъзхожда останалите, твърдят психолозите. Хикикомори често се бърка с пристрастяването към технологиите, но всъщност не е нищо повече от последствие от доста важен психологически проблем. От тази гледна точка карантината засили тенденцията за затваряне в стаята при много млади хора, които вече са предразположени към прекомерна употреба на интернет.

Снимка: Guliver / iStock

Често жертвите са децата отличници, различните и тези, които биват тормозени в училище. Следователно социалното оттегляне е следствие и от страха от конфронтация с връстниците, но основните причини за феномена Хикикомори се крият в свръхзащитата от страна на майката и в оскъдното присъствие на фигурата на бащата в семейството. Крехкостта на тези деца винаги е свързана с проблеми в самото семейство, които дори могат да не личат на пръв поглед и да не са видими с просто око. Поведението на младия човек, който се самозатваря и не позволява да бъде достигнат от членовете на семейството, трябва да бъде хванат възможно най-бързо и да се помогне навреме,

предупреждават психолозите. Решението обаче не е с отнемане на компютъра, плейстейшъна и мобилния телефон. Родителят трябва да реактивира диалога с детето си, използвайки играта и същите технологични инструменти, които използва и то, а не изключвайки ги завинаги.

Източник: Donna moderna