С какви изречения да ги заменим
Снимка: Guliver / iStock
Между позитивните и негативни послания има огромна разлика. Защо „не“ посланията и забраните не дават желания резултат, обяснява Кара Кареро - многодетната майка и създателка на сайт за родители Extremely Good Parenting.
Тя дава на родителите и конкретни предложения с какви изречения да заменят негативните послания, които отправят към децата си.
„Не“, „Не бива“ , „Престани“, „Не прави така“, „Стоп“ - родителите обикновено произнасят автоматично всички тези забрани, за да наложат ограничения, да сложат граници и да коригират поведението на детето.
Използването на негативни послания, според Кареро обаче има редица недостатъци.
1. Негативните формулировки не дават алтернатива
Основният проблем при тези послания е, че те не са достатъчно конкретни. Хлапето не винаги разбира какво точно трябва да престане да прави и какво може да прави, вместо това.
За малкото дете е трудно самостоятелно да превключи вниманието си и да измисли алтернатива.
Негативната формулировка от страна на родителите нарушава увереността в собствените му възможности и тя просто тя ще бъде игнорирана.
Подходът, който предлага Кара е, да се насочи вниманието на детето към желаната от нас промяна.
Например, ако то е хвърлило играчка, която ви е ударила, вместо да му казвате: „Не прави така!“ , „Не хвърляй!“ е по-добре да вербализирате чувствата и молбата си: „Ох, мен ме заболя! Гледай и се грижи за твоите играчки!“ или просто преместете детето да играе на друго място в стаята.
2. Негативните формулировки се отразяват зле на самооценката
Да чуваш непрекъснато: „Не прави така“ ,„Не бива“ , „Престани“, е потискащо. Особено за децата. Чувайки това, те може да помислят, че всичко, което вършат е неправилно и грешно, а самите те са „лоши“.
Само по себе това може да повлияе на самоувереността му, а ако не му се предложи вариант как може да се направи по друг начин, то ще остане в „състояние на парализиращо неразбиране“, според специалистката.
Проучвания показват, че когато човек чува „не“ , в организма се отлагат хормони на стреса, които оказват негативно влияние на работата на мозъка, пречат на проявата и развитието на креативността и на мисленето, предизвикват тревожност и нарушават общуването.
Затова специалистите съветват родителите да дават строги нареждания и забрани само в случаите, когато наистина е наложително.
3. Детето трудно чува негативните послания
Друга причина негативните послания действително да "не работят", е в това, че детето трудно ги чува правилно.
Изречения, които съдържат отрицание, изискват по-голямо съсредоточаване и внимание. По тази причина детето може да чуе само част от вашата молба и да не разбера това, което вие искате от него.
Лингвистични анализи сочат, че хората рядко съсредоточено слушат това, което им се говори. Вместо това нашият мозък интуитивно „дописва“ чуто, като най-често пропуска началото на фразата. Затова например, вместо изречението: „Аз не мога да говоря с тебе в момента“, а по-добре кажете: „В момента говоря с баба по телефона и затова не мога да говоря с тебе, но ще е малко по-късно!“
Тъй като детето е разсеяно и вероятно слуша „с едното ухо“, от вашето изказване мозъкът му първоначално ще възприеме „мога“, „сега“ и „говоря“, докато във втория случай ще чуе за „телефонния разговор“ и „ малко по-късно“.
Ето няколко конкретни примера, които могат да са от помощ на всеки родител.
Снимка: Guliver / iStock
Вместо: „Не пипай“, кажете: „Дай ми ръка“
Вместо: „Не говори така“, „кажете: "Избери други думи!“
Вместо: „Престани да хленчиш“, кажете: „Кажи ми го с думи!“
Вместо: „Не те чувам!“, кажете: „Кажи го по-високо!“
Вместо: „Няма да ти купя това!“, кажете: „Хайде вместо това, заедно да направим/да отидем ..."
Вместо: „Не се разстройвай!“, кажете: „Нормално е, че се чувстваш така...“
Вместо: „Това не е твое, не го пипай!“ , кажете: „Това е на татко, ела, аз ще ти дам друго“
Вместо: „Стига игри!“, кажете: „Време да се прибираме в къщи!“
Ограниченията и отказите са част от нормалното общуване с детето, но е важно не само какво казва мама/татко, но и как го казва.
Подходът с позитивни послания слага акцент върху това, което детето трябва да чуе, отчитайки особеностите на начина, по който то възприема това, което му се казва.
За да се научи да общува с родителите си, на него му трябва време. Нужно е много внимание и търпение от негова страна, но най-вече – му е нужна практика.
Мона Василева
Уравновесените личности прекарват достатъчно време не само със самите себе си, но и със семейството, приятелите или партньора си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари