Берлин за първокласници

Обичам Лондон, но карето Уестминстър- Трафалгар Скуеър изглежда като терен за подготовка на китайците за олимпийски игри в сравнение с центъра на Берлин. Там буквално можеш да дишаш спокойно и да съзерцаваш от тротоара боядисаните от далтонист трабанти в магазините за сувенири без да се притесняваш, че 7-годишното ти дете ще бъде пометено от армия азиатци със селфи стикове.

За седмица престой не усетих как усвоих елементарните „Благодаря“  и „Хубав ден“, които използвах в кафетерията и бакалията на „Фридрихщрасе“. Усещането за свобода, което получаваш от духа на едно възродено след толкова конфликти и терор място, е опияняващо. Рестартира главата ти във всеки един смисъл.

Дъщеря ми изкара първия си Хелоуин като първокласник в зоологическата в Берлин и с изрисуваните си с очна линия вампирски зъби и лилава перука бе по-страховита от бялата полярна мечка за туристите. Зоопаркът е сред най-старите в Европа и си заслужава напълно да му посветите цял ден. Входът за възрастен и дете бе около 20 евро, а вътре е истински рай от зеленина, широки алеи, площадки за игра, пиратски кораби в реален размер и къщички с пързалки, строени сякаш от Хъкълбери Фин. Малчуганите могат спокойно да влизат в кошарите с козички, овце и понита и да ги хранят с гранули от автомати, които пускат малки дози срещу 10 евроцента.

Аквариум с асансьор

В „Аквадом“ влязохме след 20 минутна опашка под лек дъждец. Аквариумът си заслужава, стига да не го посещавате в период на ваканция и празнични дни, защото тъпканицата вътре не ви позволява да се застоите пред рибните пасажи за повече от 30 секунди. Основните атракции там са две – тунелът със скатове и океанското дъно, обвило един...асансьор. За да стигнете до него трябва да излезете от основната сграда и да влезете в друга. Докато чакате на опашка ще попиете аромати на бургери и тайландска кухня от ресторанта наоколо, а самият аквариум е ситуиран в квадрат, обграден от стаите на хотел. Асансьорът е двуетажен, а плавното издигане към повърхността на аквариума е около 5 минути. През това време около вас плуват какви ли не чудати и красиви същества, включително риба Пинокио (носът ѝ наистина бе като показалка) и риба Дракула (заради наситения черен цвят).

Бюджет за кеф

Превключихме на система, която препоръчвам на всеки пътешественик с ограничен бюджет – пазарувахме готови салати (от евро до 3.50), зеленчуци и превъзходни смутита (по евро) от близкия магазин, с които изкарвахме деня на крак. Чревоугодниците, които държат на табиета да са на маса и да попиват уличния ритъм на Берлин с бяла салфетка на колена и всяка глътка вино, ще останат очаровни. В центъра има жестоки ресторантчета, които предлагат гастрооргазъм на съвсем народни цени. Естествено, ако се храните навън всяка вечер сметката ви може и да не излезе розова, но ние го направихе два пъти и почти ритуално, за „добре дошли“ и „на прощаване“. Избрахме италиански ресторант на 5 минути пеша от Чек пойнт Чарли, граничния пункт, разделящ американския и съветския сектор в Берлин в периода на Стената. Атмосферата вътре бе като в „Кръстникът“ – минимум заетост привечер, сякаш единият салон се пази за Дона, а край малкото окупирани маси за двойки се носят галантно сервитьори на 60-годишна възраст в бели ризи, черни панталони и ленена кърпа на предмищницата. И те като нас не говореха немски. И те обичаха пастата и доброто вино. И те умееха да се радват шумно на живота – личеше си по фалшивото, но сърцато припяване на всеки шлагер ала Тото Котуньо, докато взимаха поръчките. На това вълшебно място една вечеря с основно и десерт за двама, две чаши вино и комплименти от заведението като домашен хляб и каничка пармезан, рекапитулацията показа 35 евро.

Берлинска катедрала от птичи поглед

Най-голямата и стара протестантска църква в града е като кибритена кутийка в сравнение със Сейнт Пол, но досущ като лондонската катедрала предлага разходка до купола, от която се открива спираща дъха гледка към Берлин. От пищните позлатени олтари, голямата сцена и елхообразните метални свещници до върха ви делят 326 стъпала. Табелите с намаляващия им брой на всяко ниво не са случайни – изкачването може да се окаже екстремно приключение за човек, който поддържа формата си с вдигане на дистанционното на дивана. Веднъж преборили лабиринта от бели врати в клаустрофобичното коридорче под купола обаче ще бъдете възнаградени с 360 градусова гледка – от Новия музей, Художествената галерия и Алтес до сградите на университета Хумболт, внушителната телевизионна кула и десетките по-малки катедрали, изникнали между бизнес небостъргачи. И всичко това разделено с финес от множеството притоци на Шпрее. За разлика от Сейнт Пол тук позволяват да се снима, а цената за вход е доста по-разумна – 9 евро за възрастен, като цената за три деца до 18 години е включена в билета.

 Селфи сесия с Анджелина в „Мадам Тюсо“ – скъпо и тъпо

Дъщеря ми беше щастлива и само това оправдава тези 43 евро, които платих за двете ни при посещения в „Мадам Тюсо“. Детето искаше да се снима с фигурата на Тейлър Суифт и да дефилира по котешката пътечка в сектора за топмодели на Хайди Клум. Преди това те гримират две момичета пред огледала, имитиращи холивудски бекстейдж. Това, разбира се, отпадна, след като поискаха нещо от рода по 18 евро. 10 евро поискаха и за снимка с картонен сет от клипа на Wrecking Ball на Майли Сайръс. Цялото място може да бъде обходено за по-малко от 30 минути и предлага зали с фигури на учени, политици, спортисти, актьори и поп културни икони от всякакъв калибър. За мен спасението бе сегментът с герои от „Междузвездни войни“, в които Хан Соло, за разлика от Роби Уилямс две стаи по-надолу, беше изваян с черти едно към едно с оригинала.

Надежда Попова