Непълното семейство - митове и реалните проблеми на детето
Снимка: Guliver / iStock
Има такова много популярно схващане, че децата в непълното семейство не са така щастливи както тези, които живеят с мама и татко, че те се намират в зоната на риска, не са така психически устойчиви и са по-податливи на рискове и опасни изкушения.
Може би има някаква логика в това.
В семейството задълженията се разпределят по равно между съпрузите. Ако децата останат с един от двамата, на раменете му се стоварва огромна отговорност. И му е нужно огромно търпение, житейска мъдрост и дори героизъм.
Как той ще се справи с всичко това, зависи от много фактори. Всеки различно възпитава децата си.
Ето и мнението на детския Психолог Юлия Гусева, автор на книгата „Нежните момчета, силните момичета“.
Много може да се спори
Ако хората, които смятат, че семейства с един родител са непълноценни и, ако те нямат куп аргументи, едва ли щеше за има такъв мит. Дали обаче техните аргументи са актуални?
Детето трябва да има майка и татко
Тези, които поддържат консервативни възгледи за семейството са убедени, че ако съпрузите имат деца, трябва да съхранят отношенията си на всяка цена именно заради самите деца. Жените упорито са съветвани да търпят, дори ако съпругът им изневерява, страда от някаква зависимост или ги унижава непрекъснато (физически и морално). Защото на детето му е нужен татко.
Смята се още, че негативният пример на разведените родители пречи на детето по-късно да създаде пълноценно семейство. И тези, които се развеждат, го обричат на нещастен личен живот.
Последни проучвания доказаха, че целите и житейските приоритети на деца и подрастващи, които живеят с един родител и тези в семейства, са почти едни и същи и този фактор не оказва голямо влияние на качеството на живот на детето. Нещо повече. „Пълното“ семейство въобще не е гаранция, нито за щастливото детство, нито по-нататък за успех в живота.
При всички положения за детската психика е по-добре спокоен живот с един родител, отколкото вечни скандали и проблеми, ако двамата останат заедно.
„Еднополово“ възпитание
В повечето случаи майката възпитава децата. На помощ идва баба, леля и други роднини. Често се оказва, че детето наблюдава еднополов модел на поведение, което по мнението на някои психолози, може да създаде проблеми със самоопределението.
Струва си да се замислим на първо място дали това твърдение е актуално.
Снимка: Guliver / iStock
Във възпитанието на детето може да се включват приятели, роднини мъже, които са пример за подражание.
Разходката с дядо, написването на домашното с негова помощ, ходенето на кино с приятели и разговорите за супер-героите с колеги на майката - са интересни, полезни и накланят везните към мъжките занимания. Или пък ги изравняват.
По-слаби ученици са
Това е много популярно и доста остаряло схващане. Твърди се, че децата от „непълни“ семейства, било от стрес или други фактори, изостават в училище. Но твърдението се оказва грешно. Доказват го редица мащабни проучвания в Азия, но резултатите с пълна сила могат да се отнесат за всяка страна в света.
В Япония, децата гледани от един родител, се учат много по-добре от останалите. А в Индонезия и Тайланд има изявен парадоксално висок успех на децата от „непълни“ семейства, в сравнение с тези, които живеят с майка и татко.
Не устояват на конкуренцията
В обществото съществува такъв мит, че децата от непълни семейства са по-слабо конкурентно способни. Това също се оказва мит. Доказват го отново проучвания.
Най-успешни се оказали тези, които са възпитавани от един родител, но с помощ на други поколения: баба, дядо, прабаба и прадядо.
В проучването децата, възпитавани от мама и татко, се подредили на второ място.
Учените допускат, че положителна роля може да играе негативният обществен натиск, своеобразният стрес, който стимулира и мотивира децата.
И ако се върнем към еднополовото възпитание, трябва да имаме предвид, че огромно позитивно влияние на детето оказва примерът на различните поколения, различният житейски сценарий и възможността да се учат от техните грешки.
Само факти
Децата от непълни семейство порастват преждевременно. Някои проучвания сочат, че те отделят по-малко време за себе си. Дори да не получат толкова качествено образование както тези, израснали с мама и татко, те по-рано се насочват към определена кариера и имат по-големи шансове да се реализират.
Често децата от непълни семейства се стремят да осигурят здрав брак и топла среда за собствените си деца. Хлапета, възпитавани от един родител, често стават грижовни бащи. Естествено, всичко зависи от конкретния случай.
Ако родителите са отговорни, те няма да лишат детето си от общуване с „другия“. В много случаи то живее и прекарва еднакво време както с майка си, така и с татко си. Ако съвместният живот на съпрузите е бил нервен и пълен с кавги, оставайки с един от двамата, детето може да избяга от негативния пример и от тежки психични травми.
Родители, които са на ясно със своите отговорности и за загрижени за детето си, винаги ще са до него в труден момент.
И в повечето случай разводът им не слага кръст на неговото щастие.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари