Как да вдъхновим детето да учи

„Училище-мъчилище“ - този израз е много популярен от най-ранно детство.
Как да намалим съпротивата на хлапето и да го насърчим да проявява повече старание и постоянство, разказва психологът и автор на книгата „Оставете детето на мира. Прости правила за мъдри родители“ Марина Мелая. 

1. Спестете си общите мъдри приказки за ползата от ученето
Ако усетите, че училището отива на втори план и детето няма ентусиазъм да учи, като начало трябва да си изясните причината, а после да действате. Каквато е да е тя, никога не призовавайте детето да учи, особено ако е тийнейджър. Няма никаква полза от общи прикази за бъдещето, че му предстои гимназия, изпити, университет, че цялото бъдеще е пред него. Защото той/тя ще ви засипе с примери от биографията на Стив Джобс или Бел Гейтс, които не са завършили университет, без това да им е попречило да станат велики хора.
Приказките ви ще са като „бял шум“, който по-скоро ще предизвика само раздразнение у детето.

2. Хвалете го за старанието, не за способностите му
Задължително е да хвалите детето, но е по-добре да насърчавате способностите, старанието, търпението и упорството, което проявява.
С други думи не си струва да казвате: „Ти ще се справиш! Ти си ми най-умният!“, а е по-добре да кажете: „ Днес ти се занимава 2 часа. Това се казва старание!“ или „Днес ти се справи сам, без моя помощ и участие, и беше много упорит! "
Когато хвалим децата за старанието, за упорството да постигнат дадена цел или за търпението им, те приемат, че трудностите са праг, който ще преодолеят като полагат повече усилия. Тази стратегия дава добри резултати.

3. Не го сравнявайте с другите деца
Родителите обикновено си мислят, че когато сравняват детето си с по-успешни връстници, му сочат правилния път. Нищо подобно обаче не се случва, освен, че го карат да се чувства неловко, да изпитва гняв или дори агресия. Защото това е откровено подценяване, което го кара да се чувства зле и дори да намрази тези приятели, които родителите непрекъснато дават за пример.
Единственото сравнение, което е полезно, е със самота дете, но в предишен етап, когато не се е старало и е имало по-слаб успех. Подобни сравнения обаче трябва да са максимално конкретни. Например: „Днес ти направи 10 лицеви опори, а вчера бяха само 7. Това е явен напредък. Браво!“
Подобен подход иска от родителите повече усилия, търпение и внимание, но резултатите няма да закъснеят.

Важен е процесът, не резултатите
Много родители смятат, че трябва да поощряват резултата: „Ако се представиш добре на изпита, ще ти купя таблет!“
Експертите са на мнение, че много по-ефективно е да се насърчават усилията, процесът на достигане на целите. Това са изводите на проф. Роланд Файер от Харвардския университет, който изследва над 36 000 ученици от 200 училища.  Според него възнаграждението може да не са пари или предметна награда, а обикновена похвала, екскурзия или интересно занимание за детето.

С други думи са важни тактически, а не стратегическите победи. Затова е по-добре да говорим на детето конкретно, а не с общи приказки: „Постарай се с уроците по математика, работи поне 2 часа“, „Реши задачите от сборника!“ - това му дава конкретен план. Така то знае точно какво се очаква от него.

Учете го на самостоятелност
Често ме питат дали родителите трябва да стоят до късно вечер и заедно с децата да правят домашните. Някои психолози и педагози са на мнение, че на децата на всяка цена трябва да се помага, други са на противоположно мнение – че те трябва сами да се справят със задачите си. Моето мнение е, че няма общо правило. Добре е да се подхожда индивидуално. Колкото са децата, толкова различни стратегии на поведение може да има. Някои по-дълго време се нуждаят от помощ, други бързо започват да се справят сами.
В началото, когато детето е в първи клас, родителите задължително трябва да го питат дали си е направило домашните, как и минал денят му в училище, подредило ли си е раницата за следващия ден. И постепенно да прехвърлят тези контролни функции на самото дете.

Мона Василева