Те „заразяват“ с безспокойство и собствените си деца
Майка прегръща сина си. Снимка: Shutterstock
Постоянната тревога е характерна за почти всички млади родители, които нямат опит и се чувстват неуверени каквото и да предприемат.
При най-малко неразположение на детето, избухват в сълзи, сърцето им се свива, а пулсът им напира да излезе през ушите.
Някои страхове са обясними, други – напълно неоснователни. Това обаче не е аргумент, който успокоява тревожните мама и татко.
Лошото е, че техните страхове „полепват“ по детето. То расте боязливо, неуверено и също така тревожно.
Дете стои на страна, не играе на детската площадка. Снимка: Shutterstock
Причините за тези неоснователни страхове на родителите могат да бъдат свързани с всичко. Може детето да е дългоочаквано, бременността да е била трудна и рискова, да са уплашени от собствената си трудна реализация в живота и от личните си провали, които се стремят „да спестят“ на детето си ...
Ето някои характеристики, които ще ви помогнат да разберете дали се тревожите за истински проблеми или се притеснявате излишно .
Нормално е да сте нервни, ако се случи нещо неочаквано. Например, ако детето падне и се удари лошо на детската площадка. Всеки родител би изпитал стрес в такъв момент.
Но ако постоянно сте преследвани от чувство на тревожност, и всеки път си мислите и си представяте как детето ще падне и ще се нарани, и дори отказвате да го водите на детската площадка, това е нездравословна тревожност.
Мислите ви бягат напред и се страхувате, преди нещо да се случи. Проектирате в главата си нещастия и сте уплашена. Те може никога да не се случат, но в главата си вече разигравате този сценарий.
Това може да се отнася както за страх от сериозно заболяване, така и за по-банални неща, като лошото представяне на детето в училище.
Когато хлапето е в детската градина или на училище, вие не можете да работите или да вършите някакви задачи, защото постоянно мислите какво лошо може да му се случи. Затова зарязвате всичко, което правите, и отивате да го вземете по-рано, посвещавайки цялото си време на него.
Майка и баща прегръщат детето си. Снимка: Shutterstock
Вие сте убедени, че те не могат да се грижат добре за детето, че ще забравят да го нахранят или ще му дадат нещо, което не бива да яде на неговата възраст.
Представяте си как на детската площадка ще се разсеят и то ще падне от люлката.
И дори това никога да не се е случвало, в главата си имате някакаъв зловещ сценарий, който не ви дава мира. Затова предпочитате да не им поверявате детето си, дори когато ви се налага.
Ако забележите, че поради безпокойство за детето (неговото здраве, бъдеще, представяне в училище и т.н.), вие не общувате с него, а се опитвате да го предпазите от всичко и от всички, е време да се замислите.
Когато видите, че комуникацията се е превърнала в постоянни оплаквания, конфликти и не ви носи никакво удоволствие, може би е време да се обърнете към психолог.
Майка, която се тревожи за бебето си. Снимка: Shutterstock
Или каквито и да са симптоми, типични за паническа атака. В допълнение към тревожните мисли може дланите ви да се потят, пулсът да се ускори и да имате други признаци на предстояща паник атака.
Децата, които растат с тревожни родители, са изложени на по-висок риск от наследяване на тези черти. Безпокойството винаги има някакви причини, но в много случаи произтича от преживявания в детството или от ситуации, които са оставили такъв отпечатък. Това може да са и нагласи, които са ви били внушени от вашитте родители, от баба и дядо.
Потърсете професионална помощ, работете върху себе си, за да не продължите тази нерадостна щафета.
По материали на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари