Какво е да родиш на 20, 30, 40+

Чудо, отговорност, най-хубавото нещо на света – както и да наречем появата на детенце на света, все ще е истина, но дали 20-годишна майка може да отгледа пълноценно и правилно детето си и дали майка на 40 години има достатъчно сили да се справи с порастващото хлапе?

Кога е най-подходящата възраст за раждане, и как тя въздейства на детето? Какъв би бил животът, ако то се появи 10 години по-рано или по-късно? Какво е по-добре за бебето: майчиният опит и стабилност или нейната активност и жизнерадост?

Има много митове и стереотипи около„ идеалната “възраст за раждане. И въпреки че характеристиките на възпитанието зависят повече от индивидуалните черти на характера на жената, умствената зрялост, условията на живот в този конкретен период, реда на появата на бебето и още някои типични несъзнателни механизми формират майчинското поведение в различните житейски етапи, коментира детският и семеен психолог Мария Коновалова.

Майката е на 20+

Днес двадесетгодишна майка се счита за млада, почти момиче и малко са онези, които се стремят да родят на тази възраст. Въпреки това, от гледна точка на физиологията, това е доста благоприятна и дори - желана възраст, когато става дума за протичането на бременността и безопасното раждане. Ставайки майка рано, момичето обикновено е още неузряло психически, затова и за майките на двадесет години често е типично небрежно отношение към бременността (убеждението, че ако нищо не ги притеснява, няма защо да посещават лекар, да не правят тестове и т.н.). Същото важи и по отношение на възпитанието.

От една страна, това е добре - спасява майката и бебето от ненужно безпокойство, нервност и възбудимост, а от друга, липсата на житейски опит и необходимата информация, с две думи майчината некомпетентност може понякога да доведе до катастрофални последици (пропуснати усложнения на бременността, наранявания на бебето и т.н.).

Често бременността на тази възраст се възприема леко, като игра, бъдещата майка изпитва щастие и радост, изпълнена с оптимизъм. Нейното дете получава възможност да расте свободно, необременено от предразсъдъци, очаквания и изисквания, без натиск и разочарования, спокойно просто, защото самата майка още расте и заедно с бебенцето си разкрива радостите на света.

Децата на младите майки често са добре социализирани. Тъй като младите родители не се отказват от своите нужди и хобита, са готови да доверят бебето си на баби и дядовци (роднини, съседи, приятели...) или винаги го вземат със себе си.

Майката е на 30+

Към 30-те жената обикновено подхожда напълно осъзнато към идеята за бебе, чувства се възрастна личност, представя си бъдещето, има известен опит в семейния живот, животът и кариерата ѝ са повече или по-малко устроени и перспективата да отглежда дете не я плаши, а я ентусиазира. Тя по-лесно се адаптира към новата житейска роля, приема грижата за малкото с всички ограничения на собствените потребности.

В тази възраст младата майка вече не копнее за непрестанни излизания навън с приятели и е готова да се откаже от вечерни срещи за сметка на домашното спокойствие с детето. Рационалното мислене при нея започва да преобладава над младежката емоционалност и спонтанност, но в това се крие и опасност: първо, жената се стреми да прави всичко правилно, да бъде „идеална“ майка, прекалено много се безпокои, а това се отразява и на детето, като формира у него склонност да се тревожи излишно. Освен това, раждането на детето често съвпада с разцвета на кариерата и на младата майка и се налага да се „разкъсва“ между работата и семейството.

Логиката и рационалното отношение, присъщи за тази възраст, подсказват на жената да наеме гледачка, но така детето може да загуби, лишено от нейната любов и внимание, а тя да страда от чувство за вина. В своя стремеж да се реализира като майка, да въплъти своите виждания и възпитателни принципи тя може да пренебрегне личността на самото дете, неговите интереси, да не отчита неговия индивидуален темп на развитие и да предявява свръхочаквания към него.

Майката е на 40+

Децата на майки 40+ имат възможност да изпитат неоценимо щастие и любов, решили на забременеят късно. Те са готови да се посветят на детето си, и получават максимална радост от майчинството, независимо, че бременността и грижите за малкото след раждането не им се отдават така лесно, както на по-младите жени. 40-годишната майка е много по-търпелива, мека, благоразположена и способна да преодолява трудностите с усмивка.

Ако детето не е първо, след 40 тя се чувства достатъчно уверена и спокойна, защото ѝ помага предишния майчински опит и ясните приоритети. Бебето не се явява като част от нейния план за самореализация, от него не се очакват особени постижения, тя цени самата възможност да бъде до него и да наблюдава как то пораства и се развива.

Но първата бременност и раждане на тези години често са съпроводени от повишена тревожност, страхове и съмнения, и, като последствие – неспокойно дете в първите месеци от неговия живот. При такива деца също така нараства риска да пораснат несамостоятелни и инфантилни, изпитвайки всички „прелести“ на хиперопеката. Техните майки усърдно се стремят да ги предпазят от всякакви грешки, да удовлетворяват всичките им желания, но и да ограничават свободата им.

Няма възраст, която да гарантира успешно майчинство. Когато роди, жената тепърва започва да се превръща в майка психологически, учи се да обича детето и да възприема себе си по нов начин. Така и на 20, и на 30, и на 40, тя може да допуска грешки, но, осъзнавайки ги навреме, да си вади заключения и да се стреми да направи така, че нейните отрицателни „нагласи“ да не попречат на успешното развитие на детето.

Източник, превод Марина Атанасова