Какво да правите, ако детето страда от нарколепсия

Нарколепсията не е наркомания. Тя всъщност няма нищо общо със зависимостта от упойващи и други вещества, макар да звучи твърде сходно. Нарколепсията е доста рядко неврологично заболяване, характеризиращо се с прекомерна сънливост през деня. Засяга както мъже и жени, така и деца. И е изключително притеснителна, особено за родителите.

Обикновено се свързва с катаплексия (внезапна мускулна слабост), халюцинации, парализа на съня и фрагментация на нощния сън. Диагнозата се поставя чрез специфични тестове за сън, наричат се полисомнография. Смята се, че около 1 на 2000 души страдат от това заболяване в Европа, САЩ и Япония. 

Ето какво е добре да знаете за нарколепсията, защото може да се случи не само в семейството, а детето да има такъв съученик в училище или вие самите да имате колега, страдащ от това.

Страдащите от това заболяване обикновено се чувстват отпочинали след събуждане.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява

Нарколепсията е неврологично заболяване, характеризиращо се с прекомерна сънливост през деня или неволни и повтарящи се епизоди на сън по време на бодърстване. Също така често се свързва с внезапни епизоди на мускулна слабост (катаплексия). Вместо това понякога те могат да се проявят:

• спяща парализа
• ярки сънища
• халюцинации (във фазата на заспиване или събуждане).

Това е хронично заболяване, т.е. продължава цял живот, но не влияе върху продължителността на живота.

Причината за възникването все още не е известна. Но някои изследвания показват като възможна етиология промяна на имунната система, която би атакувала мозъчните неврони на специфични области на мозъка. Според други изследвания обаче генетичният и следователно наследственият фактор играят важна роля.

Хората с нарколепсия страдат от внезапни и неконтролируеми пристъпи на сън. Това прави тази патология по-скоро инвалидизираща със силно въздействие върху живота на индивида на всяко ниво: училище, работа, социални контакти, семейство. Да не говорим за повишен риск от пътни, работни или други злополуки.

За да се установи диагнозата е необходимо да се направят специфични изследвания като полисомнография и тест за множествена латентност на съня. Лечението е предимно фармакологично , за да се поддържат симптомите под контрол.

Заболяването може да се прояви във всяка възраст, но обикновено започва през пубертета или младостта, с пик в юношеството и на възраст между 30 и 40 години. Първоначално симптомите са едва доловими, което често води до значително забавяне на диагнозата и следователно на лечението.

Характерни симптоми

Прекомерна сънливост през деня

Характеризира се с множество пристъпи на дневен сън, на които субектът не може да устои. Те продължават около 10-20 минути (понякога дори часове) и се случват независимо от това колко часа човекът е спал през нощта. Представляват внезапни епизоди на неконтролируем сън, които могат да се случат по всяко време, често без предупреждение. Страдащите от това заболяване обикновено се чувстват отпочинали след събуждане, дори ако епизодът е продължил едва няколко минути. Те обаче могат да заспят отново скоро след това. Тези епизоди се появяват предимно в скучни или монотонни ситуации (например по време на среща или шофиране на дълги участъци по магистралата), но могат да се проявят и по време на хранене, говорене или писане.

Катаплексия

Характеризира се с внезапна и преходна загуба на мускулен тонус , често предизвикана от силна емоция: смях, внезапен гняв, физическо усилие, сексуална активност. По време на припадъка субектът не губи съзнание и запазва спомена за събитието. Епизодите могат да продължат от секунди до минути. Наличието или отсъствието на катаплексия характеризира подразделянето на нарколепсията на тип 1 (с катаплексия) и тип 2 (без катаплексия). Среща се при около една трета от хората с нарколепсия.

Спяща парализа

След пристъп на сън или след събуждане субектът може да не успее да се раздвижи или говори. Тези епизоди, наречени сънна парализа, са склонни да отзвучават спонтанно след няколко минути. Това е симптом, който се среща при около една четвърт от нарколептиците.

Халюцинации

Във фазата на заспиване и рядко след събуждане могат да се появят халюцинации. Те са много ярки и подобни на нормалните сънища, но по-интензивни. Биват: хипнагогични (ако се появят по време на сън), хипнопомпи (ако се появят в будно състояние). Хипнагогичните халюцинации се срещат при около една трета от хората с нарколепсия.

Нарушения на нощния сън

При нарколептиците нощният сън може да бъде фрагментиран, т.е. периодично прекъсван от ярки събуждания и сънища. Това означава, че сънят не е много възстановителен, причинявайки умора през деня.

Не всички симптоми mрисъстват едновременно, особено при деца. Всъщност двата основни симптома - прекомерната сънливост и катаплексията, могат да се проявят по различни начини. Това е една от причините нарколепсията често да не се диагностицира веднага. Само около 10% от нарколептиците имат пълната картина на симптомите.

Причини и рискови фактори

Това, което отличава това заболяване, е промяната в ритъма сън-бодърстване. Причината все още не е известна, но следните фактори могат да влязат в действие:

Неврологично-имунен фактор

Последните изследвания подчертаха ролята на някои невротрансмитери. Сред тях е хипокретин (орексин). При нарколептиците нивото на този предавател е доста намалено в цереброспиналната течност, до пълното му изчезване при 90% от пациентите с катаплексия. Освен това влияе и намаляването на невроните на хипоталамуса, които секретират хипокретин. Причината за това намаляване може да бъде автоимунна реакция.

Фактори на околната среда

Инфекциозните фактори на околната среда се считат за възможни причини за развитието на болестта. Такива са наличието на инфекции на дихателните пътища, H1N1 грип (свински грип), ваксинация със специфична ваксина срещу грип H1N1 (Pandemrix), предишни инфекции с streptococcus pyogenes. Предполага се, че инфекциозното събитие може да активира имунната система, която да атакува невроните на хипоталамуса, които произвеждат орексин/хипокретин.

Генетичен фактор

Що се отнася до генетичната хипотеза, 1% от случаите на нарколепсия имат фамилна обремененост. Рискът от нарколепсия сред роднините от първа степен е 1-2%, следователно 30-40 пъти по-висок от общата популация. Това означава, че генетичните фактори също могат да играят важна роля.

Захарта и храните, богати на въглехидрати, са склонни да повишават сънливостта през деня.

Снимка: Shutterstock

Как да се справите

За съжаление, в момента няма лек за нарколепсията. Но има начини да се води почти нормален живот. Става дума за адекватна хигиена на съня (с планиране на дрямка през деня) и употребата на някои лекарства.

Най-ефикасната стратегия засега остава кратката дрямка. Тя трябва да продължи от няколко минути до един час и да позволи на пациента да остане буден няколко часа след това. Броят на тези поспивания варира от 6-7 на ден, в зависимост от продължителността и възможността за спане. Важно е да се правят редовно и по възможност в едни и същи часове, след като бъде установено кои са рисковите моменти за изпадане в нарколепсия.

При възрастни кофеинът може да се приема като стимулант. Ефектът се забелязва при около 3-4 кафета на ден (равняващи се на 400-600 мг кофеин), около 15-30 минути след приема, и продължава няколко часа.

Захарта и като цяло храните, богати на въглехидрати, са склонни да повишават сънливостта през деня. Някои проучвания показват, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати при възрастни нарколептици подобряват дневната сънливост. Алкохолът и мазните храни са забранени.

Деси Тодорова по материали от Donna moderna