Понякога последиците от ранните години се отразяват негативно и остават като белег в дългосрочен план
Някои травми от миналото на детето оставят сериозен отпечатък за неговото бъдеще.
Снимка: Shutterstock
При децата, които растат в негативна или травмираща среда, рискът от негативни последици, които да им се отразят като възрастни, е голям. Но и малчуганите в семейства, където цари хармония и разбирателство, не са съвсем предпазени. При тях обаче шансовете са далеч по-малки, тъй като и травмите са обикновено мимолетни.
Причината е, че малките деца попиват като гъба всяка емоция – било то положителна или негативна. Те са свидетели от първо лице на събития, които ги учат и им се отразяват, тласкайки ги в една или друга посока.
Понякога мисловната карта, която сами си създават, е грешна, но те не знаят това, и за тях светът работи именно по този начин.
Не всички разбира се, пропадат или са принудени да се справят с много тежки драми в емоционален план. Повечето деца съумяват да намерят начин, за да излязат от това – най-често след като попаднат в нова, по-добра за тях среда.
Но има и такива, които стават възрастни и все още не успяват да разберат света и продължават да следват своя негативен модел.
Емоционалните травми от детството могат да бъдат най-различни – по-сериозни и такива, които отминават леко и безпроблемно. Четири от тях обаче заслужават по-специално внимание според психотерапевта Андреа Бранд.
Децата страдат при липсата на обич от страна на родителите.
Снимка: Shutterstock
Един от начините, по които детската травма се проявява в живота на възрастните, е чрез създаването на т. нар. фалшив „Аз“.
Всичко, което едно дете иска, е родителите да го обичат и да се грижат за него. Когато това не се случи, то започва да модифицира поведението си, за да се опита да се превърне в човека, когото биха могли да обичат, погребвайки чувствата, които евентуално ще му попречат в тази мисия. Така се превръща в някой, който всъщност не е и това е лицето, което свиква да показва пред хората.
Като възрастен вече осъзнава тази илюзия. Но идеята да свали маската и да рискува да загуби любовта на хората, които са важни за него, му изглежда непоносима.
Може да се справи като опита да се освободи от фалшивия „Аз“ и да извади на показ истинското си лице, без да се чувства изоставен.
Ако като дете човек е бил подложен на чести атаки – физически или психически, целта на които е била да му се припише някаква вина, то и като възрастен трудно би излязъл от капана, в който веднъж вече е попаднал.
Такъв човек трудно би имал контрол над нещата, дори над собствения си живот, мисли и емоции, защото винаги ще се приема като жертва.
Но ако успее да осъзнае, че като възрастен има много по-голям избор, отколкото, когато е бил дете, това може да го измъкне от капана.
Ще му помогне, ако трансформира идеята да бъде жертва в тази да бъде оцелял, след което да започне да се бори с мисълта за самоунищожение.
Всяка среда, която потиска естествените чувства на детето, може да причини дългосрочни щети. Особено в дом, в който гневът и обидите към детето са често срещани.
Ако по някаква причина човек се е научил да потиска като дете тези нападки, то и като възрастен ще продължи да има същото пасивно поведение.
Той винаги ще има хиляди оправдания за неспазените ангажименти, ще дава обещания с охота, които няма да изпълнява, ще отлага до безкрай решението дори на най-дребния проблем и ще се стреми да стои настрани от всичко, което не го засяга пряко.
Точно затова и поведението му се определя като пасивно-агресивно. Той е не просто наблюдател, а активен участник, но само на думи.
Чувството за несигурност обрича детето на самота.
Снимка: Shutterstock
Когато едно дете расте в самота, отритване и несигурност, като възрастен то вече ще е усвоило навика да игнорира своите чувства. Това е най-вече от страх, че те могат да доведат до по-нататъшни форми на изоставяне.
По този начин обаче в крайна сметка човек забравя за себе си и свиква да живее в милостта на онова, което се случва около него, без да осъзнава своя истински потенциал.
Деси Тодорова по материали от Curioctopus
Вероятно подсъзнателно мъжете се чувстват привлечени от качества, които свидетелстват за плодовитост.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари