Защо постоянно правим избор между професионалното и персоналното израстване
Стратегиите за намиране на баланс между професионалния и личния живот, може да бъдат преосмислени.
Снимка: Shutterstock
Основателката на Ness Labs Ан-Лора Льо Канф предлага промяна на парадигмата за баланс между работата и личния живот
„Тази година реших да не бързам в работата и да се съсредоточа върху себе си“. Вариации на тази реплика чувам редовно напоследък. В списанията излизат истории за „края на амбициите“ и за това как все повече хора си вземат удължени отпуски.
Изглежда, че постоянно трябва да правим избор между професионалното и личното си израстване. Ако искате да реализирате бизнес идеите си или да изградите успешна кариера, личното развитие трябва да остане на заден план. И обратното, ако искате да опознаете по-добре себе си и да повишите информираността си, ще трябва да се изключите от работата.
Но дали наистина няма други възможности?
Американският социален психолог Рой Баумайстер и колегите му предлагат модел, в който сравняват самоконтрола с мускул, който може да изпита умора. Изследователите предполагат, че използването на волевия „мускул" води до умора и невъзможност за полагане на същото количество усилия в следващите задачи, като наричат това явление „изчерпване на егото“.
Според този възглед мозъкът е като батерия с ограничено количество дневна умствена енергия. Струва ни се, че тази батерия се изтощава от всеки проблем, с който се сблъскваме на работното място. И се притесняваме, че именно в работата изразходваме тази ценна и ограничена енергия, която би могла да се използва за подхранване на егото.
Тази гледна точка оказа значително влияние върху дискусията за баланса между професионалния и личния живот. Достатъчно е да прегледате интернет и ще откриете множество статии и курсове, предназначени да помогнат на хората да балансират личния и професионалния си живот.
Идеята, която стои зад тези източници, често е една и съща: тъй като умствената ни енергия е ограничена, трябва да намерим начини да я разпределяме разумно. Стратегиите са насочени към оптимизиране на работната продуктивност, за да се гарантира, че имаме достатъчно енергия за лични занимания. Смисълът е ясен: трябва да жертваме личните си задачи, за да постигнем професионален успех, и обратното.
Учените обаче започват да оспорват тази идея. Последните изследвания показват, че след първоначалния прилив на усилия човешката мотивация се измества от контрол към възнаграждение. Това показва, че не е задължително да изпитваме изчерпване на умствената енергия, а само промяна в нейния фокус.
Да речем, че имате кофа с вода и я използвате, за да поливате растенията в градината си. Традиционният възглед за изчерпването на егото предполага, че като използвате психичната енергия, все едно всеки път черпите вода от кофата. И с течение на времето кофата се изпразва.
Най-новите изследвания предлагат различна гледна точка. Представете си, че вместо кофа имате маркуч. След като сте го използвали малко за растенията, можете да го използвате и за нещо по-приятно, например за пълнене на детски басейн. Източникът на вода не е пресъхнал - той просто е пренасочен към нещо друго в зависимост от вашите приоритети. Не става въпрос за загуба на умствена енергия, а за решение - съзнателно или несъзнателно - да пренасочите усилията си.
Ами ако умствената ни енергия не е толкова ограничена, колкото ни се казва? Тогава стратегиите, използвани за намиране на баланс между професионалния и личния живот, може да се наложи да бъдат напълно преосмислени. Това отваря вратата към една нова парадигма, при която личното и професионалното израстване не са в конфликт, а всъщност могат да се допълват и подхранват взаимно.
Вместо да гледате на умствената си енергия като на ограничен ресурс, който трябва да се измерва, освободете се от тази нагласа за „недостиг“ - и можете да създадете плодотворен кръг, в който ежедневната ви работа и страничните проекти насърчават както продуктивността, така и творчеството, личните ви взаимоотношения вдъхновяват професионалните предизвикателства, а ученето и израстването проникват във всички области на живота ви.
Усвояването на нов инструмент на работното място може да ви вдъхнови да започнете нов цифров проект у дома. Проучването на местните архиви за създаване на исторически точни герои в романа ви - дава представа как да изградите по-сплотен екип на работното място. Разговор с колега - да ви помогне как да подходите към труден разговор с приятел.
Ключът е да не разглеждате наученото в личния и професионалния си живот като нещо отделно едно от друго. Това означава да се отнасяте към тези части от живота си като към пропускливи, еднакво важни и пълни с възможности да се зареждате с енергия.
Ето три прости начина, по които можете да започнете да се освобождавате от парадигмата за изчерпване на егото и да подхранвате психичната си енергия:
Разбира се, можем да бъдем физически и умствено изтощени по много причини - липса на сън, емоционални сътресения и дори хранителен дисбаланс, но това не означава, че умствената ни енергия е изначално ограничена.
Като оспорвате подобни убеждения, създавате цикли на растеж в различни области на живота си и се обграждате със съмишленици, можете значително да увеличите вътрешната си енергия, за да постигнете повече, без да жертвате психичното си здраве.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари