Когато родителите са безпомощни пред детския гняв

Детето е гневно. Майка му е бясна и гневните думи и обвинения сами летят от устата й. Крещи и го наказва. Полза от това обаче няма. То се свива и таи гнева в себе си.

В  първата част на материала разказахме какви щети нанася това на ранимата му психика.

Ето какво се случва често. Познат сценарий. Таткото изключва телевизора или компютъра. Детето креши: "Ти си лош!" и също посяга и удря татко си по крака, например. Бащата реагира. Наказвва го и така показва, че подобно поведение е неприемливо. Когато обаче показваме какво поведение е грешно, ние понякога забравяме да покажем кое е правилно.
Детето интуитивно разбира какво е направило грешно, но не е научено как да го поправи. Таки ние не изпълняваме родителската си задача,  обяснява психоожката Елена Буревая. 

Как да дешифрираме детската игра

Баща се кара на сина си. Снимка Getty

За детето играта е език, а играчките са думи. Скритият смисъл на играта може да бъде дешифриран. 
Родителите често не могат дададат обяснение какво точно тревожи и травмира децата.
Докато мислят и определят една ситуация като травматична, се оказва, че друго ги тревожи. Хлапето  не може да го обясни с думи, но играта му издава проблема. То има единствената възможност да преживее ситуацията с помощта на играчките.
Ако детето иска да удари една играчка, това е нормално. Купете му такива, които могат да бъадат удряни, мачкани, тъпкани, за да му дедете възможност да изживее тази емоция.
В крайна сметка то ще се почувства доста комфортно и този израз на гняв няма да има никакви последствия.
Емоциите не са страшни, те са цветовете на живота ни. Не е нужно да са щастливи и готини през цялото време. Помислете си как след тъга, изпитваме силна радост. 
Абсолютно нормално е както и ние, така и детето да има пъстра гама от различни емоции. Благодарение на това усещаме вкуса на живота.

Кое поведение е неправилно

Дете, което е ядосано и се тръшка на земята. Снимка Getty

За да оцените едно сигуация, се опитайте да я анализирате. Ето по този модел. 

Напишете 4 букви вертикално

Г

О

Г

А

Първото Г е границата, след това O е гласът, Г е границите и правилата и A е алтернативата.
Когато имаме работа с някакво неправилно поведение и смятаме, че трябва да действаме и да го коригираме, използваме метода ГОГА.
Ако дете удари, счупи мебели, изцапа завеси, обижда , тоест прави нещо, което не ви харесва, тогава вие физически спирате това действие. С други думи не позволявате тази граница да бъде нарушена.

Ако това се случи устно, тогава зпочнете с буквата О. О - отразяване, глас.
Просто кажете „Ядосан си“ и в 99% от случаите ще получите реакция. Не е нужно да сте психолог, за да кажете на сина си: „Ядосан си“. „Гневен си, затова ме удари“, „Ядосан си, затова удари татко“, „Ядосан си, затова дърпаш пердетата“, „Ядосан си, затова късаш тапета” и т.н.

Тоест вие казвате на детето, че всичко е наред, че разбирате какво му се случва.

След това изва ред на Г - граници, правила, социални норми: "Не съм тук, за да ме бият", "С мен не се говори така", "Пердетата не трябва да се късат."

Тоест вие просто давате тези правила, по които детето трябва да живее в това общество. 
Ако вие, родителите, не давате тези правила, рано или късно обществото ще му ги наложи, и то не така човешки и нежно, както могат да направят родителите.

След като вече сме казали какво е забранено, можем да дадем алтернатива. Ако синът ви е посегнал и е искал да ви удари, му казвате, че не може да ви ударя, но може например да стисне силно юмруци и да ги размаха като каже: „Ядосах се, наистина, наистина, наистина“.
Така  то ще е разпознало вече емоцията и ще я преживее здравосовно. Или можете да кажете:“ Може да удряш тази възглавница. Аз ще я държа, а ти ще ударяш!“
Нашата задача е просто да помогнем на детето да преживее тези силни емоции. И, разбира се, да ги насочим в правилната посока. Трябва да помним, че една емоция не може да бъде потисната, нейната интензивност ще расте и все някак ще намери изход.
Друг е въпросът, че можем да дадем решение тук и сега или можем, за съжаление, да имаме неправилна реакция и това да бъде разрушително за самото дете - ще ходи свито, ще го сърби, ще се хапе, ще си гризе ноктите...
По-добре е да дадете възможност на детето да счупи нещо, което вие ще определите. Тогава гневът му ще се отлее и всички ще бъдат щастливи.

Мона Василева