Какво да направим, ако малчуганът се страхува
Има начини да направим водата приятел на детето.
Снимка: Shutterstock
Нормално е да има малчугани, които обожават водата и такива, които се страхуват панически от нея. Има ли начин да помогнем на вторите, без да ги стресираме допълнително?
Оказва се, че това никак не е лесно и понякога може да отнеме години, докато откриете точното решение за конкретното дете. Все пак ви предлагаме няколко интересни идеи, които биха могли да ви помогнат и да се окажат именно вашата водна фея, която да спечели на своя страна децата.
Децата започват да се страхуват от водата след като навършат 1 годинка.
Снимка: Shutterstock
Страхът от водата обикновено започва след навършване на 1 годинка, но истинската паника и фобия се проявява чак около 5-годишна възраст. Може да изчезне сама, което става постепенно до 12-годишна възраст. Но може и да остане. И в случая става дума не само за плуване в басейни и море, а за страх от водата по принцип: когато детето трябва да си измие ръцете или изкъпе.
Установено е, че около 3% от децата в света страдат от този проблем, който за щастие много рядко продължава до зряла възраст. А причината за тяхното безпокойство е, че във водата те виждат нещо нестабилно, несигурно, трудно управляемо, дори в присъствието на по-възрастен до тях, който да им бъде опора и защитник.
Страхът от вода може да е и реакция, свързана с травматично преживяване, останало незабелязано от родителите: ако сте го пръскали игриво с вода по време на къпането или от глътка вода, която го е задавила неприятно. Причините за отхвърляне на водата и затваряне в себе си могат да бъдат наистина много различни. А понякога няма точна причина. Просто всяко дете си има свой собствен ритъм и се нуждае от малко повече време, за да приеме нещата, които го заобикалят.
Има деца, които се страхуват от вода от съвсем малки, отказват да играят на брега на морето и да строят пясъчни замъци. Те се опасяват дори да се разхождат в близост до вълните, хванати за ръка от своите родители.
Ако това поведение продължи във времето и не се промени, не трябва да го приемате като каприз, а като проблем, който е важно да опитате да разрешите спокойно и без паника, която да предадете на детето.
Започнете с малки стъпки и постепенно.
Снимка: Shutterstock
Правилно е да реагирате на техния страх с разбиране и спокойствие. Неправилно е да се ядосвате или разочаровате от детето си, защото така то ще се почувства още по-неуверено. Ако забележите страх в очите му, стойте винаги наблизо, за да е сигурно, че при нужда ще му помогнете. Това ще му даде необходимата опора.
И не бъдете твърде настоятелни, а правете малки стъпки, но постоянни. Така постепенно то ще започне да се чувства по-стабилно, когато е близо до вода.
Това ще му помогне да свикне да усеща водата по ръцете си, които са много чувствителна зона, пълна с нервни окончания. С времето детето ще започне да се чувства в безопасност.
И да си поиграе с нея. Покажете му как капките се стичат по кожата, как може да правите малки жабки с ръцете си под водата и други забавни игри. Опитайте заедно да ги повторите, докато детето спре да се страхува.
Заедно може да джапате в локвите или да газите в леген с вода, а после и в плитката част на морето. В никакъв случай не поливайте с вода тялото му, това е грешка, която може да изплаши детето и да върне всичко в началото.
Макар и безобидни, закачките ви и твърде буйните игри с вода, могат да предизвикат допълнителен страх в и без това изплашеното дете.
Много пъти не самата вода причинява чувството на страх, а дезориентацията, създадена от твърде голямата водна площ или движещата се вода в морето. Преди да го запознаете с морето, по-добре го сближете с водата в малкия детски басейн. Той ще създаде у детето впечатлението, че държи нещата „под контрол“.
След това може да се прехвърлите във ваната в банята, където задължително се заредете с много гумени играчки в ярки цветове, които да привличат вниманието и да отвличат мислите му от водата. После може да го срещнете и с водата в истинския плувен басейн и чак накрая да го запознаете с морето.
Деси Тодорова по материали от C’era una mamma
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари