Как да се справи с ината и неподчинението, съветва психолог
Дете скача по леглото. Снимка: Getty
„Детето ми е на година и половина не отговаря на молбите ми. Как да го убедим?
Дават ми много мъдри съвети, които не мога да приложа на практика. Няма начин да го заинтересувам с каквото и да е. Той или продължава да си играе с играчки, без да ми обръща внимание, или бяга, или активно се съпротивлява. Например, ако се опитам да го накарам да си измие ръцете преди хранене, не го прави. Не слуша нито моите аргументи, нито се поддава на убеждаване. Често трябва да повишавам тон , което наистина ме разстройва.
Щом седне на масата няма да вземе лъжица. Не знам защо, но това устройство не предизвиква интереса му. Трябва да се храни сам. Не мога да си представя как да го науча. Между другото, той също отказва да пие от чаша, така че пие от лъжица. Дори когато го храня аз, не си отваря уста, освен ако не го залисвам с книга, играчка или не му пея. Мислех си, че може би мога да го оставя без храна няколко пъти...Но не смея. Много е малък.
Същият сценарий важи и за подготовката за разходка и слагането му на гърнето. Разбирам, че не трябва да бъде така.
Сигурно правя нещо нередно. Каква според вас е моята грешка? Моля, кажете ми как да се държа в подобни ситуации. Това инат ли е или манипулация от страна на сина ми?“, оплаква се млада майка.
Дете не иска да яде. Снимка: Getty
Ето отговора на известната детска психоложка Юлия Гипенрайтер.
Това, което описвате, се случва на много родители, които се опитват да отгледат детето си „много стриктно“ и да спазват всички правила. Това желание е похвално, но, за съжаление, често е прекалено и резултатът е обратен. И това, очевидно, се е случило с вас.
Това, което виждам са много точки на неподчинение: и с миенето, и с обличането, и с яденето, и с гърнето.
Такава постоянна съпротива обикновено възниква в детето, когато родителят настоява за своето „трябва“!
Малките хлапета и децата на всяка възраст не могат да понасят принуда.
Когато желанията на родителя противоречат на техните желания или интереси, те отговарят с неподчинение, своеволие и инат!
Тези реакции са естествени и дори в известен смисъл положителни: детето проявява своята воля и активно се защитава.
Необходимо ли е да го притискаме, принуждаваме и да настояваме на своето?
Според мен не е нужно! Разбира се, всичко зависи от „проблема“.
Например, ако посегне кам огъня, просто трябва да го дръпнете!
При вас основните проблеми са в обикновените ежедневни дейности. Някои от тях са трудни за 1,5-годишно бебе, например да държи лъжица или да се сети навреме да отиде на гърне ...
Други не са му интересни, трети са напълно неразбираеми - защо да яде, когато не е гладно? И то отказва.
Вероятно ще попитате как да се справите, ако не на сила?
Сблъсъкът между „трябва“ и „не трябва“ е проблем за всеки родител.
Вече сте опитали много: аргументи и убеждаване, повишаване на тон, разсейване и забавление. Например, по време на хранене му давате играчка или дори пеете - тогава той отваря уста.
За съжаление всичко това не води до желаните резултати.
Чудите се: какво не е наред тук?
Според мен проблемът е, че до 1,5-годишна възраст детето ви е натрупало „опит на непокорство“ и очевидно е негативно настроено към всяко ваше предложение.
Това означава, че трябва да промените стила си на общуване с него.
Струва си да проявите много повече съпричастност към неговите трудности, желания и нежелания.
То ще разбере, че го разбирате, ако говорите с него и му обяснявате подробно всяко ваше действие.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари