Да изразяват мнението си открито е умение, което се култивира от най-ранна възраст
Важно е да научим децата да мислят и критично.
Снимка: Shutterstock
Да знае как да различи истината от фалша, да формира лично мнение, да не се влияе от околните, да се изразява по свой начин – всичко това са важни умения, които е добре детето да усвои. То не се ражда научено, трябва да му помогнете да направи това. И колкото по-рано започнете, толкова по-добре.
Когато са малки, децата много лесно и бързо усвоят тези уроци, макар да ви се струват твърде невръстни. Същото е като с езиците – в ранна възраст ученето е по-лесно, отколкото в по-късни години.
А тези умения са важни, защото носят много ползи – не само в общуването, а и в училище, в спорта, в изкуствата и изобщо във всичко, с което детето се ангажира.
„Търсенето на истината е подход, който се оказва изключително необходим в днешно време“, казва Фулвия Ричардоне, основател на асоциацията PenSiamo, чиято цел е именно да научи на критично мислене новите поколения.
„Критичното мислене представлява мисъл, свободна от предразсъдъци, която прилага логика и не само. Критичният мислител е внимателен, избягва импулсивността в изказванията си, размишлява, ясен е в начина си на изразяване. Той не се страхува да види своите теории опровергани, всъщност точно в конфронтацията намира място за изява. Всяко различно мнение на практика му помага да стигне до целта и я разбере по-добре. Ето защо вярва в учебния процес, който продължава цял живот“, твърди тя.
Как на практика да постигнете това?
Развиването на критичното мислене е полезно умение за училище.
Снимка: Shutterstock
„Ако всички ученици се изразяваха свободно и можеха да прилагат това в ежедневието, ученето би било интересно за всички“, смята Ричардоне.
Взаимното сравнение на идеите в една класна стая позволява на учениците да развият истинския си потенциал. Резултатът се вижда в очите им, които веднага светват и се оживяват, защото децата се вълнуват от онова, което правят. Но за да се случи това те вече трябва да са свикнали да мислят критично и в същото време да уважават различните идеи.
Основата на тези умения се полага у дома, още когато децата са съвсем малки. Какво могат да направят родителите?
„Трябва да оставите децата да мислят и изразяват свободно своите идеи. За целта може да им задавате въпроси, за да разберат за какво става въпрос. Но без да им давате готови отговори. Целта е децата да търсят и намират сами отговорите, които след това ще споделят с вас“, съветва експертът.
Това е въпрос, който родителите могат да използват, за да накарат детето да прецени ситуацията от различни гледни точки. По този начин активират търсенето му на отговори. Други полезни въпроси са: „Какво те накара да измислиш тази идея?“, „Разкажи ми още веднъж, дали разбрах правилно?“, „Може ли да ми дадеш пример?“.
Очаквайте децата да ви засипят с добре аргументирани въпроси и обяснения, с които не сте длъжни да се съгласявате. И точно тук се крие тайната на критичното мислене. За малките е по-полезно да спорят с вас аргументирано и да доказват своята гледна точка, отколкото бързо да приемате тяхното мнение, дори когато виждате, че то е грешно. Колкото повече мотивирани аргументи извадят те, толкова повече ползи ще им носи това в бъдеще.
Тренирането на критично мислене по този начин позволява на децата да свикнат да бъдат изслушвани и да се чувстват свободни да изразяват своето мнение, дори то да е различно от това на всички останали. Освен това се научават как да спорят и да обосновават своето виждане. „Това им дава възможност да изградят силен характер, което ще им бъде полезно при реализацията след години“, смята Ричардоне.
Пътят да научите детето и взаимен – трябва и вие да се учите с него.
Снимка: Shutterstock
Ученето на критично мислене е процес, който се развива постоянно, но засяга не само децата, а и родителите. Вие също трябва да се учите от грешките, за да не ги повтаряте повече.
„Както каза Сократ, „Знанието е непрекъснато търсене“, така че колкото повече търсите заедно с децата вашите истини, толкова повече ще научавате. И освен това ще станете по-добри родители, гарантирано. Ако от друга страна приемате, че като възрастни знаете много повече (което е факт) и не търпите да се съобразявате с мнението на децата, не само не им помагате да развият мисленето си, но също така им пречите да се развиват като цяло“, смята Ричардоне.
Покорството продължава толкова дълго, колкото продължава и упражняването на властта. Послушанието на децата понякога не е най-градивното решение, което вземате като родители, защото често в бунта се раждат характерите и отстояването на собственото мнение. Затова е най-добре да помогнете на децата да бъдат свободни и да се учат от авторитетите, а не да се държите с тях авторитарно и да им пречите да вървят напред.
Деси Тодорова по материали от Giovani genitori
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари