Няколко съвета как да говорим за ситуацията, без да го плашим
Трудно е за майка, която отглежда дете сама. Тя няма с кого да сподели отговорността за него, с кого да се радва на успехите му. Тя се сблъсква с много проблеми и един от тях е как да му обясни защо няма баща.
Истинската причина таткото да не участва в живота на сина или дъщеря си не е толкова важна. Но за всяка майка е трудно да обясни, че таткото е напуснал семейството или може би е починал.
Какво трябва да каже и каква вреда може да причини „играта на мълчанието“, разказва психотерапевт.
Майка, пригръца двамата сина на брега на езеро. Снимка: Getty
Когато една майка по всякакъв начин крие истината за баща си и се опитва да я компенсира, някак си, това винаги води до тежки преживявания за нея и за детето. Хлапетата са много чувствителни към настроенията на родителите си. И без да знаят истината, те ще разберат, че крият нещо от тях.
Често една майка не може да отговори на простия въпрос „Къде е баща ми?“, защото самата тя не е преживяла раздялата – не я е преодоляла или все още е ядосана на съпруга си. И, разбира се, с въпросите си, детето без да иска, ѝ напомня отново и отново за тази болка.
Но децата се нуждаят от отговори.
Нека да разгледаме няколко ситуации.
Причините може да са различни – да се е преместил в друг град, да има друго семейство, да е умрял. Може той просто не иска да общува със сина си или дъщеря си. И детето пита: „Мамо, защо всички имат татковци, а аз нямам?“
В тази ситуация е важно да се споделят чувствата на детето. Можете да му кажете: „Чуствам, че това те притеснява (разстроен си, огорчен, обиден...). И искаш да знаеш как стана така, че ти и аз живеем без баща ти. Аз също съм разстроена (липсва ми, тъжно), че той не е до мен и теб. Той не може да живее с нас, защото (посочете причината: развод, смърт, напускане, раздяла)“, съветват психолози.
Важно е да посочите основните факти за бащата правдиво: „Ти си роден като всяко друго дете. Но твоят собствен баща не можеше да се грижи за нас (той се разболя, почина, напусна). Той искаше да живееш с мен и аз да се грижа за теб".
Майка момиче, баща и син се разделят. Снимка: Getty
Ако причината за отсъствието на таткото е развод, тогава можете да кажете: „С баща ти не се разбирахме. Опитахме се по различни начини да направим брака си щастлив. Но нищо не се получи. Тогава с него решихме, че трябва да се разделим. И след развода ти остана да живееш с мен"
Ако бащата поддържа отношения с децата си, е важно е в разговор да кажем на сина /дъщеря си, че това е общо решение. Опишете подробно какво и как ще се случи по време на срещите с татко. Случва се детето да е „неспокойно“ и тревожно.
Понякога детето изобщо не иска да види баща си. Важно е да сте чувствителни към неговите емоционални реакции и да правите компромиси.
Например, бъдете заедно или останете с него по време на срещата.
Може да му кажете: „Разбирам колко си тъжен (разстроен, ядосан) на баща си, защото той прекарва толкова малко време с теб. Но той те обича. Вината не е твоя. Той остава с теб, колкото може."
В такава ситуация децата могат да си помислят, че таткото повече обича „новото“ семейство. Ако разбирате, че детето страда, чувства се нежелано и завижда на децата от новото семейство на баща си, тогава трябва да поговорите с него за тези чувства.
Кажете: „Вероятно си наранен, тъжен и обиден, че татко сега ти отделя по-малко време? Сигурна съм, че той те обича точно толкова, колкото и преди. Просто сега татко има друго семейство. Това се случва в живота. Но той все пак е твой баща."
Важно е да дадете време на детето си да се почувства тъжно и притеснено. Ако е възможно, трябва да се обадите на таткото и да го помолите да идва по-често.
Дете опитва да събере родителите си. Снимка: Getty
Разумно е да следвате някои основни правила, когато говорите с детето за баща му:
1. Децата имат нужда от яснота. Няма нужда да търсим виновни. По-добре му обяснете какво става. Назовете непонятния му вътрешен страх, за да знае какво се случва с него и да не се плаши.
2. Децата се нуждаят от инструкции: как ще се промени животът им? За възрастните тези неща изглеждат второстепенни, но за детето са нужни граници, за да се справи по-лесно с преживяванията си.
3. Важно е да „свалите отговорността“ за случващото се от плещите на детето. То не може да понесе това бреме. И си нищо не е виновно за ситуацията. Кажете му го.
4. Дайте му възможност да изрази емоциите си. То ще ги преживее независимо от вашите думи, но те ще избухнат или в соматични, или в невротични заболявания.
По материали на deti.mail.ru , Мона Василева