Черти на характера, които показват, че едно дете не е обичано

Те издават някои негативни моменти от миналото

22 Септември 2023 г.
Черти на характера, които показват, че едно дете не е обичано

Детето трябва да бъде обичано.

Снимка: Shutterstock

Един ден в тема на един от многото форуми за психолози настъпи същински бум: започнахме да говорим за детските травми на нашите пациенти, получени от родителите им. Всички те бяха пропити от една и съща болка: майка ми/баща ми бяха прекалено строги с мен и сякаш изобщо не ме обичаха.

Подозирам, че много от нас са споделяли личните си истории, представяйки ги за чужди. С всяка една от тях се появяваше една или друга черта, която беше вкоренена в характера на травмирания човек. Някои от тях се повтаряха толкова често, че ги наричахме „портрети на необичаното дете“.

Представям ви четири от тях.

Хронична вина

„Чувствах се виновна през цялото време и често ми се налагаше да се извинявам за почти всичко: за това, че не съм изчистила чинията си веднага след като съм се нахранила, че съм отделила твърде много време, за да си напиша домашните, докато все още ми предстоеше почистване на дома и разходка с по-малката ми сестра, че не съм била в стаята с майка ми, когато тя е смятала, че съм там. Бях дъщерята от първия брак на баща ми и осъзнавах, че мащехата ми не може да изпитва топли чувства към мен. А наистина исках“.

Хроничното чувство на вина за собственото съществуване се заражда в детството на много хора и се насажда от собствените им родители. Сякаш сте излишни навсякъде, сякаш пречите и създавате проблеми къде ли не. То се проявява в много сфери на общуването ни, дори в такива дреболии като посещението при лекар, където се идва в работно време, без да се нарушава опашката: чукаш и първото, което казваш, е „Извинете, мога ли да вляза?“.

Това не са характеристики на доброто възпитание, както биха ги нарекли нашите родители. Това е повишена социална тревожност. Хората с такава тревожност през цялото време си мислят, че всички около тях ги съдят, оценяват, че трябва предварително да им угодят, за да не си навлекат буря от възмущение. За хората с висока социална тревожност е много важно да бъдат харесвани от другите, те търсят одобрението на всички, защото в детството им е липсвало това одобрение от най-близките и обичани хора.

Способността да плачете тихо или изобщо да не плачете

Много родители не обичат детските сълзи. Те се страхуват от тях. Когато бяхте дете, често ли чувахте майките и бащите си да викат „Не плачи!“? По адрес на момчетата те са звучали, разбира се, по-често, отколкото по този на момичетата. Но и много момичета са били наказвани за своето „капризничене“, когато всъщност са плакали от болка, загуба или сантименталност.

Родителите, които не са знаели, че сълзите помагат за регулиране на нервната система и за справяне със стреса, просто са затваряли устата на децата си, защото не са мислели за чувствата им, а за това какво ще си помисли външният свят за тях, родителите. Че са лоши родители, които отглеждат капризни деца. На тийнейджърите също е забранено да плачат.

„Ако показах сълзите, които се появяваха в отговор на обидните думи на майка ми или баща ми, тогава вълната от обиди и обезценяване на чувствата ми само се засилваше“ – признава едно вече пораснало дете.

Израствайки, много деца се научават да плачат беззвучно, защото така е по-безопасно.

Желание за уединение, недоверие към хората и страх от другите

„Баща ми винаги си го изкарваше на мен и брат ми. Научих се да разпознавам по стъпките му по стълбите какво е настроението му, когато се прибира вкъщи. Нямахме майка, така че трябваше да се защитаваме сами. Понякога ни помагаше да знаем предварително, че всеки повод може да го вбеси. Но колкото и да бяхме послушни, колкото и добре да почиствахме апартамента и колкото и много да се учехме, баща ни все намираше причина да ни крещи“.

Пораствайки, ние пазим детето в себе си. Като не можем да се защитим психологически от агресори, се опитваме да страним от хората, защото предварително виждаме опасност във всеки.

Ниска самооценка

Чудовищно е колко много хора не се ценят, не се харесват, смятат се за недостойни за нищо. Всичко това - липсата на самооценка, неумението да общуваме с хората, да решаваме проблеми, да се справяме със стреса – идва от отношението на родителите към нас. Дори външно проспериращо семейство не е гаранция, че с децата там се отнасят с безусловна любов. Това, което родителите ни казват за нас, то остава дълбоко в сърцата ни, превръща се в нашия вътрешен глас за цял живот.

„Кой ще иска да е приятел с теб, като се държиш толкова глупаво? Ти си такъв мързеливец, че направо е невероятно! Само пълен идиот може да получи такива ниски оценки! Не можеш да се надяваш на добра работа - ти си напълно безотговорен човек!“

Много често ставаме като родителите си, дори и да осъзнаваме, че те са се държали зле с нас. Но сценарият на тяхното поведение, техните реакции е толкова здраво записан в нашето подсъзнание, че ние просто копираме родителите си и се превръщаме в клонинги, които предават негативност на децата си. Можете да избегнете превръщането си в подобен тип човек, ако започнете да работите върху себе си съзнателно и се справите с комплексите и обидите си, ако се превъзпитате правилно...

Обекти.бг

Още от

Любовната игра не е единственото, което трябва да направите преди същинския секс.

Снимка: Shutterstock

Как да направите секса по-вдъхновяващ

Истинската любов не следва график, тя е последователност.
Снимка: Shutterstock

 

6 признака, че не сте обичани – просто сте удобни

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Любовната игра не е единственото, което трябва да направите преди същинския секс.

Снимка: Shutterstock

Емблематичният герой Питър Пан. Илюстация: Shutterstock

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Емблематичният герой Питър Пан. Илюстация: Shutterstock

 

Мнение на специалиста

Партньорът ви е със синдрома на Питър Пан

11 признака издават, че мъжът до вас си остава едно непораснало дете

Бременна жена. Снимка: Shutterstock

Здраве

Пъпки, акне, пигментни петна: задължителна ли е тази „украса“ за бременната

Промени в менюто, козметиката и начина на живот могат да спестят тези неприятности

Брад Пит и Инес де Рамон. Снимка: Getty
 

Да поговорим

Брад Пит и Инес де Рамон: любов от разстояние

Заедно са от 3 години, но личният им живот стада, заради натоварен график

Снимка: Forum Film Bulgaria   

Заедно

Майсторите на бойни изкуства Джеки Чан и Ралф Мачио разказват нова „Карате кид“ история

Лентата проследява историята на кунгфу таланта Ли Фонг, принуден да напусне дома си в Пекин и да започне нов живот в Ню Йорк

Кафе, разтворена книга и букет от нарциси. Снимка: Shutterstock

 

Сините очи при раждането не е сигурно, че ще останат със същия цвят.
Снимка: Shutterstock 

 

Да поговорим

Кога разбираме какъв е цвета на очите на бебето

Как той се предава от родителите, могат ли бабите и дядовците да повлияят на нюанса, влияе ли кърменето и кога да се тревожим, ако бебето е кривогледо

Влюбени, които си говорят. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

5 горчиви истини за брака, които научаваме твърде късно

Каква е тайната на дългите и щастливи връзки

Дете яде с апетит броколи. Снимка: Shutterstock

Здраве на семейството

Да научим детето да хапва вкусна и здравословна храна

3 съвета как да постигнете успех без натиск или настойчиво убеждаване

Дете с аутизъм. Снимка: Shutterstock

Здраве

Страшната диагноза: Детето ви е с аутизъм

4 ранни признака, които могат да бъдат установени още преди първата година