Как родителите могат да помогнат на малчуганите, за да ги накарат да се почувстват по-спокойни
Родителите трябва да бъдат винаги до децата си.
Снимка: Shutterstock
Докато децата растат, те се сблъскват с всякакви промени. Започват училище. Запознават се с нови приятели. Започват да спортуват и да се състезават. По-късно се учат дори да шофират. И всяко ново нещо може да изглежда като голяма крачка за тях.
Когато децата и тийнейджърите преминават през толкова различни етапи, те често изпитват смесица от емоции. Сблъсъкът с нещо ново, дори когато то е добро, може да бъде стресиращо. Естествено е да се чувстват развълнувани от това, което им предстои и да се притесняват дали са готови да се справят с него.
Притесненията не са само лоши. Те могат да бъдат полезни, стига да не продължават твърде дълго, да не стават твърде интензивни и да не се случват твърде често.
Ако децата знаят, че имат подкрепата на своите родители, те ще бъдат по-подготвени за това, което им предстои, а притесненията ще се изпарят по-бързо.
Понякога децата избягват неща, които им се струват нови или предизвикателни. Но промените, които са безопасни естествено, помагат да израснат. С всяко ново предизвикателство те ще придобият умения и увереност.
Родителите могат да помогнат на децата и тийнейджърите да се изправят пред непознатото, без да позволяват на притесненията да ги спират. Ето как!
Бъдете заедно с децата.
Снимка: Shutterstock
Правете това всеки ден, дори да са само няколко минути. Извършвайте заедно дейности, които се харесват и на вас, и на тях. Няма значение какво ще бъде то - разхождайте се, гответе, яжте, играйте.
Намерете начини да се усмихвате и да се смеете заедно. Това поддържа връзката между вас и създава прекрасни моменти
Помогнете на децата си да бъдат откровени и да говорят за чувствата си. Възможно е те невинаги да имат какво да кажат. И може би не винаги искат да говорят за това, което им е на ума.
Но нека знаят, че сте отворени за изслушване и разговор по всяко време.
Когато децата и тийнейджърите искат да говорят, слушайте много внимателно. Дайте им време да изразят мислите и чувствата си с думи. Задавайте въпроси, за да чуете повече.
Не бързайте да давате съвети. Оставете ги да ви се доверят първо. Изслушвайте спокойно това, което имат да кажат.
Нека децата знаят, че ги разбирате. Кажете, че е нормално да се чувстват по описания от тях начин. Опитайте се да не казвате: „Няма за какво да се притесняваш“.
Това може да накара децата да мислят, че нещо с тях не е както трябва.
Помогнете им да се почувстват способни. Не се впускайте да решавате нещата вместо тях. Вместо това накарайте децата и тийнейджърите да помислят какво могат да направят.
Подкрепяйте добрите им идеи и ги обсъждайте заедно. Напомняйте им за случаите, когато са опитвали нещо ново и то е преминало успешно.
Когато е възможно, помогнете на децата да разделят новото начинание на малки стъпки.
Нека правят всичко стъпка по стъпка, докато се стремят към целта си. Отбелязвайте всеки успех.
Хвалете децата си и отбелязвайте всеки успех. Разкажете им за онова, което са ви казали или направили, което ви е накарало да се гордеете с тях.
Помогнете им да се отпуснат, за да не се натрупват стрес и притеснения.
Помолете детето или тийнейджъра си да сподели за положителните страни и да разкаже какво очаква с нетърпение. Питайте за хубавите неща, които се им се случили през деня. Разкажете им и за вашите във вашия ден.
Нека знаят, че е нормално да говорят за притесненията, но това прави добрите моменти още по-приятни.
Намерете начин да казвате редовно по някоя добра дума на тийнейджъра.
Снимка: Shutterstock
Понякога децата и тийнейджърите може да се чувстват претоварени от притеснения. В тези моменти опитите за комуникация с тях едва ли ще помогнат.
Може да помогне повече предлагането на утеха и разбиране. Напомняйте им, че сте насреща, за да им помогнете да преодолеят всички нови предизвикателства. Научете ги да използват техники за дишане, за да отпуснат ума и тялото си.
Понякога притесненията се задълбочават с времето. Когато децата се тревожат твърде много, дори училището, заниманията или игрите с приятелите не успяват да ги разсеят.
Честите притеснения влияят върху съня или храненето. Те карат децата да се чувстват уплашени и да избягват неща, които биха могли да им доставят удоволствие. Подобни притеснения могат да бъдат признак на тревожно разстройство.
Ако детето ви е постоянно притеснено, страда от стрес или тревожност, които изглеждат твърде трудни за справяне, консултирайте се с личния лекар на детето или с психолог. Детската тревожност може да се подобри с правилното лечение и подкрепа.
Елена Николова по материали от KidsHealth
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари