Научете го да не се бои от грешките си, въпреки провала
Баща, син и дядо играят шах. Снимка: Getty
Защо при първия неуспех, детето веднага се отказва. Или пък изпада в истерия и започва хвърля и крещи?
Много хлапета реагират така, защото не са подготвени за неуспеха. И обикновено това ги отказва да довършат започнатото.
"Не му се карайте за грешки, не викайте, а го утешавайте, ако плаче."
Ето още полезни съвети как да му помогнем да преодолее разочарованието.
Психологът Павел Зигмантович. дава 5 насоки и съвета, до които е стигнал с личен опит.
Забравете за талантите и способностите. Не му казвайте: "Ти си толкова умен!", а само: "Ти работиш много, учиш здраво! Браво."
Изследване на Карол Двек и нейните колеги показва, че ако ние като родители и възпитатели повтаряме на детето, че е талантливо и успешно, то започва да се страхува от грешките.
В крайна сметка грешката означава, че няма талант, защото талантливите хора не грешат (според децата).
Най-просто казано, децата започват да мислят така: „Греша, защото все още не съм много добър в това! По-добре е въобще да не се опитвам. Така няма да разочаровам мама и татко. "
Затова, насърчавайте детето, когато се провали.
От най-ранна възраст го стимулирайте да довърши започнатото.
В началото, предлагайте помощ, но се оттеглете навреме. Нека продължи и довърши само, за да повярва, че може.
Децата се учат не толкова от грешките, колкото от успехите си. Затова разделете трудната задача на по-малки, които да върши на етапи.
Колкото по-малка и лесна е задачата, толкова повече има шанс да бъде свършена и то успешно.
За разлика от възрастните, децата (до около 11 години) учат по-добре не от грешките, а от успехите си. Особеноь ако възрастните много държат на успехите им.
Следователно, колкото повече успехи, толкова по-лесно ще се учат. И колкото по-малко грешки има, толкова по-лесно ще понасят индивидуалния си провал.
Това, психолозите наричат „зона на близкото развитие“.
В първия етап се налага малко помощ от по-сръчен, по-опитен приятел (или родител).
Когато той помогне в началото, детето ще се научи и ще продължи в същия дух. Така ще бъде по-успешно и удовлетворено.
Баща успокоява сина си. Снимка: Getty
Ако детето е разстроено, плаче и рита топката, която не е успяло да вкара в коша, разговорите не носят полза.
Първо трябва да го успокоите.
Подкрепете го, помогнете му да се справи с емоциите и след това заедно започнете работа.
Прегърнете го, погалете го по косата и изчакайте.
Ако отново избухне, не го принуждавайте да продължава.
Дайте му време да остане само. Скоро то ще се успокои и ще бъде възможно да се върне към изпълнението на малките задачи.
Когато сбърка, кажете на детето си, че това е начин да научи нещо и, че сега знае какво трябва да се се получи и как да го направи.
Анализирайте заедно грешката, а не оценката на контролното по математика.
Ако е сгрешил при изваждането, тренирайте този момент.
Ако неударената гласна е написана неправилно, упражнявайте това.
Много е важно не само да декларирате, че грешката е сигнал, че трябва още работа, но и да действате по същия начин.
Правейки това, вие учите детето си самостоятелно да определя какво трябва да се подобри и върху какво да работи.
Всички тези техники ще помогнат, но ефектът не идва бързо. Отнема време и то много.
В крайна сметка да приемаш грешките спокойно е вид умение.
Тези умения се градят постепенно. Трябва да тренирате дълго и методично.
Както казвам в такива случаи: „Умението не се създава с решение. Умението се създава с практика. И постоянни упражнения."
Има обаче и добри новини.
Докато научите детето си да не се страхува от грешки, вие самите ще правите много грешки.
Какво е добро тук, ще попитате?
Още една възможност - и вие може да се упражнявате.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари