За да направите света по-добро място, трябва да започнете от собствения си дом
Съпричастност. Снимка: Shutterstock
Добротата може да има много измерения. Тя включва състрадание, щедрост, съпричастност, справедливост. Но най-вече съдържа в основата си грижа за другите, а не действие само от личен интерес. Логично е, че това е и определението за хуманност, защото добротата е най-фундаменталният израз на това какво означава да бъдеш човешко същество.
Каквото и да означава тя за вас, важно е да я възпитате у децата си от ранна възраст. Ето как да се активизирате и да се посветите на отглеждането на следващото поколение истински добри хора.
Майка прегръща сина си. Снимка: Shutterstock
Още преди децата да станат достатъчно големи, за да проявяват доброта, можете да започнете да говорите за това. Емпатията е заложена в нас още от раждането ни чрез т.нар. огледално-невронна система и ние интуитивно усещаме това, което другите чувстват.
Ако емпатията е разбиране, то състраданието е действие, основано на това разбиране. Способността на децата да правят това се развива малко по-късно. Малките деца са много фокусирани върху себе си, но вие можете постепенно да помогнете на детето си да мисли за всички, като сами използвате езика на „ние“. Например можете да кажете: „Какво можем да направим днес, което ще бъде забавно за всички нас?“.
Когато децата са на възраст между 3-5 години, е подходящо време да започнете да обсъждате добротата с тях. Започнете първо със Златното правило, което гласи: „Отнасяме се с другите хора така, както се надяваме да се отнасят с нас“.
Когато вече започнат да навлизат в същината, може да преминете на Платиненото правило, което гласи, че се отнасяме към хората по начина, който е най-добър за тях, дори ако той е различен от този, който е най-добър за нас. Обяснете им, че всички хора са различни, че това е съвсем нормално, но просто трябва да се уважаваме едни други.
Един малчуган не би могъл да си създаде представа за състрадателността, ако въображението му не бъде развито от родителите му. Как се случва това? Играта с преструвки е чудесен начин за практикуване на емпатия от малките деца. Можете да кажете на детето си: „Твоята кукла падна и си удари главата! Какво мислиш, че трябва да направим за нея?“.
Когато децата ви пораснат, можете да ги помолите да си представят по-сложни сценарии от реалния живот, с които биха се сблъскали. Това е най-лесният и интересен начин, чрез който можете да ги накарате „да влязат в чуждите обувки“.
С течение на времето този тип мислене се превръща в автоматизъм, както и реакцията на детето към него. Когато то види дете, което е забравило обяда си, може да разпознае, че другото дете е гладно, и да предложи да сподели собствения си обяд с него.
Децата са склонни да копират поведението ни още от най-ранна възраст, затова е изключително важно вие, като родители, да демонстрирате непрекъснато отношението си към околните.
С напредването на възрастта децата ви все по-внимателно ще наблюдават как се отнасяте към хората - от фините взаимодействия, като например да оставите телефона си, за да установите зрителен контакт и да благодарите, до по-осезаемите прояви на доброта, като поканите самотен човек да сподели празника ви, да занесете храна на болен съсед, да утешите опечалените и да дарите време и пари, за да се погрижите за хора в нужда.
Разбира се, важно е и как се отнасяме към децата си. Това означава да се доверите на емпатията, а не на каквото и да било родителско правило, което се върти главата ви. Например, гушнете бебето си на ръце, защото то просто иска да бъде по-близо до вас и да усети любовта ви, въпреки че казват, че това може да го разглези.
И не на последно място, показвайте доброта и към самите себе си. Когато сгрешите, не се самонаказвайте, а приемете фактите. Малчуганите трябва да знаят, че всеки прави грешки.
Помогнете на децата си да съпоставят донякъде абстрактното понятие за доброта с многото конкретни глаголи, които го осъществяват: споделяне, доброволчество, даване, включване, утешаване, подкрепа, защита, компромис, изслушване и забелязване, когато някой може да се нуждае от помощ - съученик със задача по математика, член на семейството с домашно задължение, възрастен човек, който трябва да седне в автобуса.
Все пак нашата мисия е да развием положителна атмосфера около практикуването на доброта, вместо да се караме на децата си, когато правят неизбежни грешки. Затова, когато децата ви са любезни, забелязвайте поведението им и го поощрявайте.
Брат и сестра. Снимка: Shutterstock
Трябва да напомняме на себе си и на децата си, че понякога добротата е трудна. Може да е предизвикателство да бъдат щедри към брат или сестра, които ги дразнят. Може да е страшно да се застъпят за приятел или съученик, към когото не се отнасят добре. Може да се чувстват неудобно да изкажат съболезнования на опечален човек. Може да е объркващо да общуват с човек, който е с различни неврологични или физически увреждания.
Всичко, което можем да направим, е внимателно да напътстваме децата си да не забравят как се чувстват другите хора и след това да ги насърчаваме да поемат отговорност за това, че са сгрешили, тъй като извинението само по себе си е форма на доброта.
Помогнете на децата си да забележат какво е усещането да бъдеш любезен и как реагират другите хора. Защото, когато те проявяват доброта към околните, ще получават благодарност и подобно отношение, което ще ги кара да се чувстват прекрасно. Така ще разберат и смисъла на израза: „Прави добро, за да получаваш добро“.
Елена Николова по материали от Parents
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари