Как се влияем от обществените нагласи и примери, че на практика се случва точно обратното
Снимка: Guliver / iStock
След раждането жените оглупяват и интелектът им страда след бременността – това твърдение, способно да изкара от нерви всяка млада майка, битува в различни варианти. То се основава на резултати от поведенчески експерименти, при които, за да изследват коефициента на жени в първите два дни след раждането, са дадени за решаване различни когнитивни задачи. И са отчетени по-ниски резултати в сравнение с постиженията на същите жени преди раждането – тогава те се справили по-добре.
Защо се случва това и защо не бива да се разчита изцяло на такива изследвания
Факт е, че жената в първите дни след раждането е под стрес и той не е задължително свързан с нещо лошо. Тя просто трябва спешно да се адаптира към новите обстоятелства и да си възвърне предишния душевен баланс.
Стереотипът „жената оглупява след раждането“ произтича от друго клише, а именно, че жената и мъжът имат различен интелектуален потенциал. Въпреки че е доказано отдавна: имаме равни способности и можем да изпълняваме умствена работа еднакво добре. Което обаче не пречи вторият стереотип все още да е закостенял в схващанията ни.
Това показва експеримент на психолози от университета Йейл през 2012 г. Те предлагат на група студенти да се запознаят с две автобиографии – абсолютно еднакви, с разликата, че първата принадлежи на мъж, а втората автобиография - на жена. Фокус групата трябва да прецени кой от двамата служители ще се справи по-добре с предложената позиция. Студентите отговарят, че мъжът е по-компетентен и е по-вероятно да се справи с предложената позиция. Любопитно е, че сред анкетираните има и жени, и мъже.
Още един пример за обществените нагласи в отношението към бременните: На участници в анкета са показани два видеозаписа, според които да оценят компетентността на служителите. И в двата клипа се виждат мениджъри, които приемат обаждания, подписват документи и извършват друга офис дейност. На едното видео ролята на мениджър се изпълнява от обикновена жена, а във втория - от бременна.
Мнозинството запитани отговарят, че жената „в положение“ се справя по-лошо с работата. Това доказва само едно - че стереотипите ни влияят силно – факт, както и твърдението, че когато имаме определени очаквания за даден човек, той най-често ги оправдава. Този ефект е описан за първи път от психолога Робърт Розентал. Той кани групи от ученици да проведат експеримент, в който да научат мишки да преминават през лабиринт.
Всички ученици получават абсолютно еднакви мишки, но на първия отбор, ученият казва, че мишки принадлежат към селективна порода, податлива на бързо обучение, а на втория отбор - че трябва да обучи обикновени мишки. И става чудо: "селективните" мишки започват да минават през лабиринта по-бързо, въпреки че не се различават по нищо от останалите гризачи.
После Розентал провежда серия сходни експерименти с хора: изпраща психолози в училище, които в произволен ред избират няколко деца и казват на преподавателя, че тези деца се извънредно талантливи и ще постигнат много. След половин година психолозите се връщат в училище и установяват, че успеваемостта на тези деца действително се е увеличила най-вече, защото учителят се отнася подсъзнателно по-добре към тях.
Същото може да се каже и в случая с оглупелите след раждането жени – макар това твърдение да няма нищо общо с реалността, хората са склонни да го приемат на доверие под влияние на социалните стереотипи.
Какво се случва в действителност с женския мозък след раждането
За невропластичността на човешкия мозък и за факта, че под влияние на натрупания нов опит мисленето ни може да се промени, се знае отдавна. Пример: Британски учени провеждат експеримент с таксиметрови шофьори в Лондон, за да разберат доколко нашата работа се отразява на развитието на мозъка. Известно е, че лондонските таксиметрови шофьори карат без навигация. Те трябва да познават града, бързо да изграждат сложни маршрути наум и да реагират светкавично на трафика.
За проучването канят три групи хора: първата, съставена от шофьори на такси в Лондон, втората от таксиметрови шофьори, които не са работили в британската столица до този момент и третата - хора, които могат да карат, но не са работили като таксиметрови шофьори. Първата група показва, че се ориентира добре в града и издържа изпита, но представителите на втората и третата групи се провалят на теста. Заключението на изследователите е, че у водачите на таксита, които се ориентират из града, е увеличен хипокампусът - тази част на мозъка, отговорна за пространственото мислене и дълготрайната памет, докато при останалите не се наблюдават такива изменения.
Подобни процеси протичат в женския мозък след раждането. Той се променя под въздействие на вътрешни биологични процеси, а също и поради новия опит, който придобиват с появата на бебето.
Снимка: Guliver / iStock
В книгата си „Майчиният интелект. Как майчинството ни прави по-умни“ журналистът и носител на награда Пулицър Катрин Елисън обобщава десетки научни изследвания за развитието на женския мозък и описва какво се случва в главата на младата майка.
Накратко: след раждането се подобряват възприятията на жената (тя става способна да слуша няколко души едновременно), става по-ефективна, увеличават се нейната издържливост и емоционална интелигентност. Тези нови нейни умения са свързани с грижата за детето, но могат да се използват и в професионалната сфера – емоционалната ѝ интелигентност и помага да разбира по-добре изискванията и желанията на деловите си партньори, да се договаря по-умело и по-бързо с тях, да решава няколко задачи, да разпределя по-ефективно времето и приоритетите си.
Изводът: абстрахирайте се от стереотипното мислене, повярвайте на себе си и бъдете отворени за нов опит!, коментира letidor.ru.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари