Той ще запали интереса на децата към науката
Снимка: Shutterstock
Видни български учени от години настояват за изграждането на Планетариум в София.
Още през 2009 – обявена за Година на астрономията, учени от БАН и Астрономическата асоциация представят проект за изграждането му. Идеята не е нова. За първи път подобно предложение е направено още през 1960, но така и не се намира подходящо място, нито финансиране.
"Не става дума за символичен Планетариум с малки размери и с малки мащаби, какъвто вече има в София. София е единствената столица на голяма европейска държава, която все още няма модерен Планетариум“, каза доц. Любомир Илиев от Института по астрономия пред програма "Хоризонт" на БНР.
Той разказа, че през последните години Планетариумите в света се развиват с бързи темпове и вече може да се говори за пето поколение.
Съвременните планетариуми представляват истински космически театри. Те са оборудвани с дигитални инструменти за проектиране на небето и телескопи за наблюдения на живо, имат изложбени пространства, зали за прожекции на научно-популярни филми и свободни дискусии.
Първите Планетариуми са били само оптически, след това, с начало на автоматизацията идват и оптико-механичните. У нас има няколко такива.
Планетариумът в град Смолян отваря врати на 6 септември 1975 г. И е най-големият с народна астрономическа обсерватория в България. Той популяризира астрономическите знания чрез 50 програми - програми-приказки за най-малките деца, учебни сеанси, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география, обзорни и тематични лекции за широката аудитория.
Повече от 30 години тук се извършва ежедневен слънчев патрул. Правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна - единствената видима проява на активността на Слънцето. Документират се и всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, които се наблюдават от територията на нашата страна.
Другия голям Планетариум у нас е във Варна.
Изграждането на модерен и голям Планетариум в столицата, според изчисленията на специалистите, би струвало между 8 и 12 милиона лева.
"Един такъв Планетариум обикновено влиза веднага във визитната картичка на съответния град. Такъв е случаят с големите Планетариуми в Ню Йорк - най-известният в света, както и този в Лос Анджелис", допълни Любомир Илиев.
Предложението на групата инженери от Физическия факултет на Софийския университет, от БАН и от Техническия университет е да бъде създаден и малък и опростен стимулатор с капацитет 15 човека. Той би създал интерес у младите хора към науката и ще е първа стъпка в подготовката им за голямата наука.
Аргументите на учени са, че София e единствената столица в Европейския съюз без Планетариум. Така около 2 милиона жители и посетители на столицата са лишени от възможността да се докоснат до магията на нощното небе, което остава скрито за очите от интензивното градско осветление. Защото, според учените, за градския човек на XXI век планетариумът е най-бързата и достъпната връзка с Космоса.
Повече научете тук.
„Моята среща със Земята от Космоса“ в ученически конкурс за рисунка, есе и стихотворение
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари