Какъв родител сте – творец или директор?

Кратко ръководство за загрижени майки и татковци

30 Април 2019 г.
Какъв родител сте – творец или директор?

Илюстрация: Shutterstock

Вероятно всеки родител, на когото отговорността не му е чужда, иска детето му да бъде успешно, но понякога това желание води твърде далеч.
Някои карат децата си да участват във всякакви видове извънкласни дейности, номерът на класната им е на бързо набиране и дори бягат от работа, за да подадат заедно с детето документите му за университета. И наистина – как е възможно да доверите подобно важно действие в ръцете на 18-годишен?!

През моето детство излизахме от вкъщи сутрин и целия ден прекарвахме на колело из квартала, катерехме се по дървета и изследвахме мазетата. Нямахме телефони и смарт часовници, благодарение на които родителите да ни следят и всичко, от което се интересуваше майка ми, бе да съм вкъщи за вечеря. Разбира се, от тогава много неща се промениха и въпросът за безопасността се превърна в ключов. Но заедно с тоталния контрол на движението на детето се случи и нещо друго – родителите все по-често започват да се месят и в останалите сфери на живота му.

Терминът „родител-хеликоптер“ за пръв път се използва в книгата „Децата и ние“ на д-р Хаим Гинът през 1969 г. Именно такова определение дават тийнейджърите за родителите, надвиснали над тях по този начин.
Класическите родители-хеликоптер по-често се срещат у гимназистите, тъй като в тази възраст учениците са напълно в състояние да се грижат за себе си, но обезпокоените мами продължават да звънят на учителите, заради лошите оценки, лично правят график за заниманията на тийнейджъра, а после затварят очи при мисълта къде ли ще живее детето на квартира, когато го приемат в университета. Но в наши дни този стремеж към тотален контрол се проявява доста по-рано.

Любопитно е, че причините, които карат родителите да се превърнат в строги директори, контролиращи едва ли не всяка крачка, звучат доста аргументирано. Дали ще е просто, заради чувството на тревога и желанието да защитят детето от неудачи и разочарования, дали да компенсират собствената си самота в детството или под влияние на други родители, които непрекъснато изтъкват успехите на децата си – резултатът, като правило, е един: прекален контрол, свръхзащита и завишени очаквания.

Но, както е известно, добрите намерения… Ако родителят винаги присъства и сянката му се вижда зад гърба на порастващия, и направлява, подсказва и заставя движението му напред, като впряга всичките си усилия, за да предотврати даден проблем, то как тогава детето ще се научи да се справя само? И как да не попадне в лапите на тревожността и депресията, когато в него живее „духът на победителя“, който го кара да отговаря на огромен списък от изисквания?

Разбира се, никой не иска да напряга децата, а най-ужасното е да отгледаме неуспешен човек. Искаме да направим всичко правилно, да обезпечим светло бъдеще, в резултат първокласниците учат английски, френски, немски, ходят на ментална аритметика, три пъти седмично се занимават със спорт и, о, Боже, все още им е свободна неделята сутрин!
А най-поразителното е, че якето, шала и шапката на подобни първокласници са обличани от родителите с думите: „Давай да бързаме, че ще закъснеем за следващия кръжок.

Просто не завързвайте обувките на 5-годишното си момиченце, когато то може да се справи само, и не я обличайте – тя това го умее.
Не е нужно непрекъснато да обсъждате с учителите кога, какво, как и защо.

И не бъдете ходеща енциклопедия, която отговаря на всички въпроси на детето – това далеч не стимулира любознателността му. Дайте му възможност само да стигне до отговора на въпроса „защо“.

Родителят трябва да бъде творец, който поощрява желанията и изслушва разказите за свършената работа, а не директор, който поставя задачи и следи графика на изпълнението им.
Не се вглеждайте в детето си сутрин, обед и вечер, складирайки в главата си само най-лошите резултати. Отървете се от негативните мисли за бъдещето и престанете да си задавате въпросите: „Какво ще стане, ако нищо не излезе от него?“, „Защо тя е толкова срамежлива – как да повиша увереността й?“. Просто престанете.
И ако децата ви са пораснали достатъчно, не приемайте лично факта, че са решили да вървят по свой собствен път. В края на краищата, те са длъжни да живеят с нас, докато станат пълнолетни, и най-важното, на което трябва да ги научим, е да носят отговорност за собствените си постъпки.

Текст: Анастасия Хелницкая, превод: Надя Горанова

 

Заедно

Една трета от българите продължават да смятат, че шамарите възпитават

Да поговорим

10 вечни правила за възпитание

Да поговорим

8 лоши възпитателни подхода, наследени от нашите родители

Да поговорим

5 опасни тенденции на съвременното възпитание

Още от

Понякога без приятелки ни е по-добре.

Снимка: Shutterstock

Защо е по-добре жената да няма приятелки с напредването на възрастта

Момчета, които се карат. Илюстрация: Shutterstock

Как да укротим агресията на 3-годишното

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Да се пие вода е полезен навик за цялото семейство.

Снимка: Shutterstock

Дете на преглед за очила. Снимка: Shutterstock

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Дете на преглед за очила. Снимка: Shutterstock

Здраве

Защо зрението се влошава още в началното училище

Офталмолог обяснява защо много деца слагат очила на 10 години

Момчета, които се карат. Илюстрация: Shutterstock

Да поговорим

Как да укротим агресията на 3-годишното

Как да го отучим да посяга на децата, ако вече ходи на градина (част III)

Били Рей Сайръс по време на концерт. Снимка: Getty

Заедно

Били Рей Сайръс с лично признание за връзката си с Елизабет Хърли

Актрисата демонстрира интимност с музиканта и баща на Майли Сайръс

Момиче гледа положителния си тест за бременност. Снимка Shutterstock

Здраве

Рисковете на ранната бременност

Защо бременността преди 18 г. е изпитание

Джъд Лоу. Снимка: Getty

Заедно

Ще тръгне ли по стъпките на татко си малката дъщеря на Джъд Лоу

Майката Катрин Хардинг разказва за успехите на 10-годишната Ада

Кафе, разтворена книга и букет от люляк. Снимка: Shutterstock

Момиченце си говори с плюшеното мече. Снимка: Shutterstock

Здраве

Колко често и как да перем плюшените играчки

Пухкавите мечета събират 2 пъти повече микроби, отколкото тоалетната чиния

Пътят на недоносените бебето от кувьоза до дома е труден.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Недоносените бебета - родени за битка (подкаст)

Колко точно тежат 500 грама живот и пред какви предизвикателства са изправени родителите – д-р Донка Узунова говори пред „Обекти“

Деца се боричкат. Снимка: Shutterstock

Здраве

2-годишното хапе, за да се защити или от яд

Как да го отучим (част II)

Калин Врачански. Снимка: Instagram

Заедно

Калин Врачански в ролята на татко

Актьорът не показва още синеоката си дъщеричка Теа