Случва се и на най-добрите и дори е хубав признак на съзряване
Снимка: Shutterstock
Ситуациите, в които децата започват да се притесняват от родителите си се срещат доста често. На мнозина е познато неловкото чувство, което си е чист срам, да видиш майка ти, посрещайки те от училище, да вдига скандал на две трети от учителките. Да, детето иска земята да се отвори и никой да не чуе крясъците ѝ.
В каква възраст срамът е осъзнат?
Преди всичко, този проблем се случва през съзряването, когато мнението на връстниците е водещо за детето. Тийнейджърът иска да изглежда и да се чувства самостоятелен, независим, а тази потребност е съпроводена от „отделяне“ от родителите. Как е възможно да си самостоятелен, ако мама непрекъснато ти звъни и пита къде си в момента, ял ли си, облечен ли си добре (да не би да не умреш от студ). Подобно поведение от страна на родителите подрива авторитета на подрастващия и го прави в очите на компанията да изглежда като „мамино синче“.
Психолозите предполагат, че срамът от родителите може да се прояви още около четвъртата година, когато детето започва активно да си общува с връстници и да научава от тях какви са другите майки и бащи. И, естествено, произлиза неволно сравнение: „Таткото на Мишо всеки ден си играе с него на детската площадка, а моят е на работа“, „Майката на Алекс ѝ шие страхотни играчки, а моята не може.“
Детето започва да разбира, че светът му не се ограничава само със семейството му, както и, че хората правят едни и същи работи, но по различен начин, и е напълно в реда нещата малкият човек да не е съвсем удовлетворен към момента от действията на своите родители.
Какво предизвиква срамът или притеснението?
Тийнейджърите често се притесняват от това, че родителите им открито проявяват към тях нежни чувства. Когато това се случва вкъщи, обикновено не предизвиква проблеми, но ако мама или тати изразят любовта си в компанията на приятели на детето, то със сигурност това ще породи недоволство.
Някои деца, особено последно време, се притесняват и от възрастта на родителите си. Има такива, които смятат мама и татко за твърде стари, както и обратното – те са почти на „годините на сестрата на Гого, която го взима от училище“.
Има и случаи, при които родителите се държат или изглеждат не така, както искат децата им. Може би то иска да види в тяхно лице наставници, а те се обличат и държат като тийнейджъри. Особено неловко се получава, когато подобни родители се опитват да говорят с връстниците на детето им на техния сленг, като неминуемо в процеса употребяват излезли от този начин на говорене думи.
Иначе казано, ужасно е неловко, когато родителите в една или друга степен се явяват лумпени. Децата не искат да се асоциират с тях, останалите също виждат, че нещата не са наред.
Защо се случва така?
Преди всичко конфликтът възниква заради сблъсъка на поколенията, колкото и тъпо да звучи този извод. Както и родителите да се опитват да влязат в крачка с времето, в което живеят децата им, така или иначе те ще си останат от „другите“. Децата и родителите живеят в различни условия, имат различни цели и различни идеи как да отстояват ценностите си.
И това е нормално, децата се възприемат в условията, в които се намират и с примерите, които виждат и от поп културата.
Какво да правят родителите?
Няма смисъл да се карате на детето, по-скоро се опитайте спокойно да обсъждате с него какво предизвиква чувството му на срам. То трябва да разбере, защо вие вършите нещата така, а не по друг начин. А когато разберете и неговите претенции, ще трябва да се вгледате в себе си и да помислите какво да направите с всичко онова, което детето ви не харесва.
Ако няма драма да промените леко начина си на живот в моментите, които предизвикват притеснение у детето, то тогава го направете веднага.
Източник: woman.rambler.ru,
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари