От коя баба има повече полза, според антрополозите
Илюстрация: Guliver / iStock
Бабата е семейно богатство - науката го доказа. Не всяка баба, обаче. Докато една влияе благотворно на здравето на внуците, друга може значително да съкрати живота им. Поне в далечното минало е било така, сочи анализ на канадски и финландски антрополози.
Много малко животински видове имат баби: хора, косатки, китове - белуга и нарвал (арктически зъбат кит от едно семейство с белугата).
Учените смятат, че появата им в процеса на еволюцията, повишава шансовете на новороденото да оцелее и значително увеличава продължителността на човешкия живот. Затова правят задълбочени проучвания на тези животински видове.
Колкото повече помага бабата, толкова повече са внуците
Две независими групи учени от Канада и Финландия работят над сходна задача – да докажат или отхвърлят хипотезата, според която, тези деца, за които се грижат възрастни, оцеляват. Става дума за условията на живот преди близо 3 века.
Първата група от университета в Турку анализира данни за раждаемостта и смъртността между 1731-1853 г. във Финландия. Оказало се, че разполагат с информация за 5815 внуци и техните баби.
Канадските антрополози изследвали населението на Квебек от 1608 до 1799 г. – общо 3382 баби и 56 767 внуци. И двете групи учени стигнали до сходни заключения – в семейства, в които е имало баба, шансовете на детето да оцелее от 2 до 5-годишна възраст се увеличават с близо 30%.
В интерес на истината, тази зависимост съществува само, ако става дума за баба от страна на майката. Съжителството с майката на бащата не оказва никакво влияние на здравето на внуците, установили учените.
Нещо повече – според данните, ако свекървата е над 75 години, това съкращава с 37,1% шансовете на внуците да оцелеят.
Канадските антрополози установили още, че бабата помага не само за оцеляването на внуците, но и за техния брой. Жени, които по време на раждането са имали жива майка, са се решили да родят 2 деца в повече в сравнение с тези, на които майките били починали.
Бабите в света на животните
Наблюдения върху популацията на косатките в Северна Америка сочи, че самките, след като излязат от репродуктивна възраст, стават лидери в стадото и помагат за оцеляването на младите. С други думи – стават баби.
Те помагат на по-младите да добият опит, учат ги да ловуват. При това китовите баби се грижат повече за синовете и внуците, а не за дъщерите и внучките си.
Океанолозите обясняват това с факта, че представителите на силния пол имат по-голям шанс в сравнение със самките да предадат своите гени на потомството.
Как се ражда идеята за брака
Учените са на мнение, че бабите са по-склонни да се грижат за децата на дъщерите си. С увеличаване продължителността на живота и с възникване феномена на менопаузата в далечното минало, се появяват и бабите. Те започват да се грижат за потомството, което дава възможност на жената да роди повече деца. Така в популацията на хората се затвърждава доминирането на генотипа на жените-дълголетнички.
Това обаче има и обратен ефект – репродуктивната възраст на жените започва да се скъсява, което кара мъжете да се съревновават за тях.
Според математическия модел, който правят антрополозите, близо 30 хиляди години след като са възникнали бабите, на 100 фертилни жени са се падали 156 мъже.
Между представителите на силния пол се разгаря съревнование, жестока конкуренция за спечелване женското внимание. Мъжът е трябва от една страна да завоюва жената, от друга да я опази от конкуренцията не само в племето, но и от посегателства на съседите.
Така в хода на еволюцията предимство печелят онези общества, в които между мъжете и жените се утвърждават дълги моногамни отношения. Жените оставали верни на избраника си, и не се налагало да се хабят ресурси за охрана. И така започва да се утвърждава и институцията на брака.
Алфия Еникеева, адаптация Мона Василева
Малчуганите искат да бъдат част от общността, точно както и ние като възрастни.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари