Подарете на децата си време вместо вещи!

Децата на модерния родител са специални. Те получават вещи вместо личен пример. Вещи вместо любов. Вещи вместо ВРЕМЕ. Те имат смартфон вместо колело. Те знаят английски вместо български. Те гледат филми, вместо да четат книжки. Те играят на таблета си, вместо да оцветяват. Те знаят всички супергерои от детските, но нито един национален герой. Те знаят марките и моделите на мобилните телефони, но не и някое стихотворение.

Тези деца са свикнали да измерват любовта на родителите си във вещи. „Колкото повече подаръци и забавления, толкова повече любов значи”, си мисли детската глава. Ако нещо се счупи, то ще бъде заменено от друго. По този начин и самата вещ се обезценява, защото придобиването ѝ и/или замяната ѝ не представляват особена трудност.
Едно време подаръците се купуваха за рождени дни и Коледа.

Днес подаръци се получават по всевъзможни поводи

- поне един имен ден, защото съвременните деца са и със съвременни имена, състоящи се поне от две-три собствени; на всеки Черен петък (нещо като национален празник); на всеки ден с промоция – например рожден ден на някой търговски център или друго; на всеки празник на друго дете, на което купуваме подарък, за да не се чувства ощетено или пренебрегнато нашето; защото слуша; защото не слуша; защото е тъжно; защото е весело; защото има сополи; защото няма сополи…
Вещи, вещи, вещи, които все повече изтикват хората в ъглите на собственото им жилище, а те започват да се ширят гордо навсякъде – върху масата и под масата, на дивана и под дивана, в гардероба, извън гардероба, над гардероба, под гардероба. Имате пълно основание в скоро време да им искате наем или направо да ги помолите да се изнесат в самостоятелен апартамент. 
А най-лошото е, че всички тези вещи неусетно стават част от интериора и децата спират да ги забелязват. Те стават НЕПОТРЕБНИ. Почти толкова непотребни, колкото са били и преди да ги купим.
Живеем в капиталистическо общество.

Хората сме се превърнали в чисти консуматори, потребители на емоции
 

Седим до приятели в кафенето и роботизирани цъкаме по телефона емотикони, изпращаме сърчица, смеем се с гифчета, докато лицата ни остават безизразни.
Реалното общуване е натъпкано някъде дълбоко в джоба ни под слушалките и преносимата батерия на айфона. Същевременно се караме на децата си, че не четат, че получават двойки в училище. Сърдим се на учителите, че ги подценяват или че не ги учат на нищо. Как да четат деца, които виждат пред себе си родители, втренчени по цял ден в екраните на телефоните, таблетите, лаптопите си?! Как да четат деца, които виждат примера на родители, които предпочитат да заведат детето на кино и най-добре да го оставят в салона, докато те обикалят из магазините, вместо да отделят два часа на детската площадка, за да споделят време с него.
Как да четат деца, които вечерят пред телевизора? СПОДЕЛЯНЕ! Това му липсва на съвременния човек. Но не споделяне на снимка в социалната мрежа или някоя кауза/събитие/спомен (или сармите по Коледа) – в това сме много добри. Липсва ни СПОДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕ ЗАЕДНО, на емоции, на забавление, на думи…

Деца, които познават само такава среда, още от 13-ата си година съвсем естествено започват да пренасят тези псевдоценности върху зрелия си живот. Те самите израстват като консуматори, които са свикнали да получават всичко наготово; оказват се съвсем неподготвени за реалния живот; не умеят да ценят придобитото, защото носят съзнание, че то просто им принадлежи; не уважават нито чуждия труд, нито чуждото време. А един ден ще завещаят това на своите деца.

Можем ли да подарим на хората, които обичаме, ВРЕМЕ?

Целия текст четете в Обекти.бг